Как да станем жив детектор на лъжата?

 

 

Дванадесет годишният Рафаел е симпатично момче, ползващо се с популярност сред връстниците си. Той се учи добре, но на майка му все й се струва, че синът й е доста „неуправляем”. Затова не се изненадва особено, когато съседката й позвънява и й съобщава, че е видяла Рафаел, заедно с приятели, да пушат в задния двор на дома. Елоиза (майката на момчето) решава да проведе с него искрен разговор, молейки го да седне до нея.

-Ти пушиш ли? – строго попитала тя.

- Не, - твърдо отговорил Рафаел – не пуша.

Момчето седи, сложило ръце на коленете си. За миг поглежда майка си в очите, а след това отмества поглед.

-Виж какво, драги юноша, ти истината ли казваш, или не? – Майката се навежда напред към сина, стараейки се гласът й да звучи възможно най-строго.

-Казах не, значи - не, - тихо отговаря момчето, седейки изправено и почти не движейки се. В отговор на опитите на майката да говори с него със заплашителен тон, то даже не се накланя назад.

-Какво пък, надявам се това да е така, защото пушенето едва ли е най-лошото, което можеш да причиниш на тялото си, - строго проговаря Елоиза.

-Знам, - промърморва Рафаел, ставайки от стола и отправяйки се към вратата. – между другото, аз не съм глупак.

Той излиза, а майката се замисля: Лъже ли синът й, или не? Пуши ли той, или не? Момчето не мирише на тютюн и цигари в него тя не е открила. Но, Рафаел определено изглежда разстроен. „Може би аз напразно се тревожа?” – запитва себе си Елоиза.

А какво е вашето мнение? Какво е заключението ви, изхождайки от тази кратка сцена? Лъже ли Рафаел, или не? Може ли да определите по поведението му дали говори истината, или избягва отговор?

Изграждането на умение за определяне на това, дали детето лъже или не, е възможно, възприемайки секретния език на не вербалната комуникация, защото всички знаем, че съществуват ситуации, когато за родителите е жизненоважно да разберат дали то ги лъже. За родителите на подрастващите е необходимо да знаят провинява ли се тяхното чедо, нарушава ли основни правила и забрани, не предприема ли нещо рисковано. Разбира се, необходим им е начин, за да могат да предприемат своевременни мерки.

Разбира се, живи детектори на лъжата сред нас няма и няма да има. Ако това е възможно, защо на човечеството са му необходими съд и съдии, които да решават виновен ли е подсъдимият, или не? Въпреки това можем да се научим пределно точно да определяме смисъла на чуждите не вербални знаци и намеци – така, както това умеят професионалните психолози, търговците и картоиграчите. Надявам се, че тези навици ще ви послужат, за да направлявате моралното развитие на детето и още по-важно: навреме да преценявате не излага ли то себе си на опасности.

Но, преди да анализираме не вербалните знаци за лъжата, нека поговорим за природата и причините за проявлението й. Преди всичко, нужно е да се замислим, винаги ли то разбира разликата между лъжа и истина. При децата до 5 годишна възраст, границата между истината и измислица, реалност и фантазия, е нерядко размита. Случва се то в общи линии да знае: „да се лъже не е хубаво”, но то недостатъчно осъзнава себе си, за да разбере, че в конкретната ситуация постъпва неправилно. В същото време, децата на тази възраст не разбират, че различните хора гледат на света по различен начин и мненията им много често не съвпадат.

Но, към 5 – 6 години децата вече започват да осъзнават колко е важно да бъдат честни. Започват да мислят пределно конкретно и повечето от тях ще ви кажат: „Не трябва да се лъже никога и при никакви обстоятелства.” Въпреки, че се случва в тази възраст да скриват истината, на тях им е добре известно, че да се лъже е глупаво. Но, към 11 – 12 годишна възраст детското отношение към истината и лъжата се променя. Например, в хода на едно изследване на деца от 5 до 11 години бива зададен въпрос: „Добре ли е да се лъже?” 90% от 5 годишните отговарят, че да се лъже не трябва никога и за нищо, но когато същият въпрос бъде зададен на 11-годишните, 90% от запитаните отговарят: „Да, понякога може да излъжеш.” Разликата, разбира се, е в това, че 11 годишните осъзнават, че: лъжата може да обслужва различни цели. Например, може да скриеш истината, но съществува и невинна лъжа, която „не се зачита” – за пример, когато казваш на приятелката си, че новата й прическа ти харесва, дори това да не е така. Те знаят и за съществуването на алтруистичната „лъжа за спасение”, когато лъжеш, за да предпазиш някого. Например, подрастващият, който твърди, че приятелят му е бил на гости, когато в същото време той се намира на дискотека. Така той го прикрива, за да го спаси от наказание. Всъщност рискува своята репутация заради него.

Разбирането, че детската лъжа преминава няколко стадия на развитие и се отличава с морална сложност, е много важно, за да решим как да реагираме, ако ни се струва, че отрочето лъже. Да кажем, че вие сте на 100% уверени, че то не казва истината, но това не означава, че непременно трябва да го накажете или да му се разсърдите. Вместо това е много по-полезно да поговорите с него за това, колко е важно да бъдеш честен по същия начин, както обсъждате другите морални теми в живота.

И така, досега говорихме за внимателното отношение към детската лъжа, а сега нека се върнем към нашия Рафаел и реакцията му към строгите въпроси на майката за пушенето. Сега вече виждате, че неговите не вербални знаци убедително свидетелстват за това, че момчето увърта и по-скоро лъже. Ето на такива аспекти на не вербалното поведение трябва да обръщаме особено внимание, за да разберем казва ли детето истината.

Зрителен контакт

Класическият признак на лъжата – ако човек избягва зрителен контакт, т. е. или не гледа в очите, или се стреми да отвърне поглед. Рафаел в началото на разговора гледа майка си в очите, а след това отмества поглед встрани. Но, в типична ситуация на разговор хората по правило поддържат зрителен контакт в около 60 – 80% от времето. Но, ако човек твърде старателно гледа във вас, това също означава, че нещо не е така. Ясно е, че когато човек отмества поглед, то нещо крие, но когато някой иска да избегне този момент и започва да гледа право в очите, поведението му изглежда невежливо. Най-добрия начин да определим дали е осъществен правилно зрителният контакт, това е да се оставим на усещанията си: при какво количество на зрителен контакт ви е комфортно и при какво – не. Мозъкът разчита не вербалните знаци по-бързо, отколкото съзнанието успява да проанализира поведението на събеседника. Затова, ако ви се стори, че нещо не е наред, то по-скоро действително е така.

Пози и жестове

Хайде още веднъж да се върнем към нашия таен пушач Рафаел и неговата майка Елоиза. Спомняме си, че докато майка му го разпитва, момчето седи неподвижно на стола и не от реагира, когато тя се навежда към него. Психолозите, изучаващи лъжата, обясняват: като правило, лъжещият човек извършва малко движения и жестикулира по-малко от обичайното. В обичайните разговори с майка си се държи оживено, дори бурно, но е достатъчно Елоиза да повдигне въпроса за пушенето и той веднага притихва, държейки се повече от сдържано. Ако детето крие нещо, то се старае да привлича по-малко внимание и съответно: жестикулира по-малко, държи се сдържано и говори с равен глас, без интонация.

Важно е да запомним, че за да оценим поведението на човек е достатъчно да съпоставим това, което виждаме в момента с неговите обичайни маниери. В същото време се срещат деца (и разбира се възрастни), които по принцип не са склонни към бурно проявление на емоции по време на разговор, затова при тях не трябва да се предполага, че бедността на жестикулации и сдържаността са признак на лъжа. Всеки от нас има свои индивидуален стил на не вербална комуникация, затова ако подозирате, че детето ви лъже, нужно е да обърнете внимание на необичайните изменения в поведението му.

Други сигнали, разкриващи лъжата

По-надолу описвам важни не вербални знаци, които ясно показват, че събеседникът отговаря уклончиво, или откровено лъже:

1. Той по-често от обичайното докосва лицето или устата си;
2. Движенията му изглеждат сковани и неестествени, все едно играе на сцена;
3. Старае се да се разположи така, че да е по-далеч от вас и, по възможност, се обръща към      прозореца или вратата. Това е сигнал, че на подсъзнателно ниво той се      стреми да си тръгне по-скоро;
4. Държи дланите      си обърнати надолу и дори ги поставя под себе си (ако седи на стол). Ако      държи дланите си нагоре, това е символ за дружелюбие, разбираем практически за      всеки човек. Така ние съобщаваме: „Аз не крия нищо.” Длани, които са      обърнати надолу или са скрити, сигнализират за обратното;
5. Издига препятствия между себе си и вас, а също така приема „закрита” поза. Този,      който се опитва да скрие нещо, често изглежда така, като че ли нещо крие. В подобен случай е възможно детето да се свие в креслото, за да не го виждате цялото, или да постави нещо на коленете си, например раницата или      играчката си (каквото намери под ръка). Освен това, може да постави крак      върху крак, да скръсти ръце на гърди, или дори да отпусне глава напред. По този начин то ви предава не вербално съобщение: „Колкото по-малко ме  виждаш, толкова по-добре.”

Рафаел, когото познавате, и който наистина е пушил с приятелите си след училище, не проявява всички тези признаци, когато лъже майка си, но едва ли съществува някой, който проявява ги проявява наведнъж. Всъщност, хората са склонни да изпращат на събеседника си противоречиви не вербални съобщения, когато лъжат или говорят истината. Важно е да помним, че не бива да съдим за не вербалното поведение на детето по една или две характеристики точно така, както е невъзможно да разберем за какво пише в книгата, прочитайки единствено 1-2 думи от нея. Необходимо е всеки път внимателно да обмисляте и анализирате какво ви говори детето на секретния език на не вербалната комуникация, пускайки в ход цялата си наблюдателност, а също така и отчитайки всичко това, което знаете за поведението му в миналото.

 

 

 

Използвани източници:

Лоренс Шапиро "Секретный язык детей. Детский язык жестов, снов, рисунков",www.adalin.mospsy.ru/l_03_00/l0020.shtml