Страданието наречено омраза

1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)

Страданието наречено омраза

 

 hate1


 "Внимавайте с омразата...Омразата е страст ,която изисква сто пъти повече енергия отколкото любовта. Пазете я за основателни поводи, а не за отделни личности. Пазете я за нетолерантност, несправедливост, глупост. Защото омразата е силата на чувствителния човек. Нейната големина и мощ зависят от себеотрицанието в употребата и."- Олив Мур

 

Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело. Следователно колкото хора мразело детето, толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет.
Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи. Тези с по пет картофа носели на всичкото отгоре и по-тежки торби.
След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила. Тогава учителката ги попитала как се чувствали през тази една седмица.
Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:
- Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и вие ще я носите навсякъде със себе си. Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалените картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?
Изхвърлете омразата от сърцето си, за да не носите грехове за цял живот. Да прощавате е най-доброто отношение към другите. Научете се да забравяте и да прощавате!

 

Няма човешко същество, способно на любов и неспособно на омраза. Тоа са просто двете страни на една и съща монета. И двете могат да са разрушителни, и двете могат да бъдат обсебващи, но все пак разумът ни е нужен и за това - да контролираме изблиците и на едното, и на другото. Но да смятаме, че не можем да мразим никого за нищо, е пълно само заблуждение. В това е иронията на омразата - насочваш я към другите, вместо да заживееш най-сетне собствения си живот. Жертваш години понякога, за да отдаваш безсмислени чувства, да кроиш пъклени планове...... ! А животът на тези, които мразиш си тече и май не се влияе твърде от твоите чувства? И изобщо, кой реши, че нещата трябва да се случват точно както на теб ти се струва, че е добре, че другите трябва да бъдат като теб, да мислят като теб, да живеят като теб? Или кой как трябва да постъпва? Вместо да поемем по собствените си пътища - ние тъпчем на едно място обзети от омраза, губим години, безценно време от Собствения си живот, ориентираме се към някой друг, вместо към самите себе си - вместо да направим нещо за себе си, сме се втренчили в другите, в техните действия, в техния живот и ги мразим, мразим, мразим.........


Да си повтаряме като стихотворение например, че "Омразата е изпълнена със страдания за този, който я изпитва" - толкова пъти, докато го проумеем, осъзнаем, приемем и тогава ще ни стане леко и светло на душата и ще можем да се съсредоточим върху наистина важните неща.