Китай и детската психология

1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)

Китай и детската психология

 

  В настоящата статия ще се разгледа случай, наблюдаван в Китайската клиника за психично здраве в Шанхай. Тези наблюдения ще засегнат политиката на страната за контрол над раждаемостта и ограничаване до едно дете и по-специлно: стратегиите, използвани от родителите за контрол в ранна възраст. Също така, ще се обсъди ръководство за родители, съгласно установеното лечение, стъпвайки на бихейвиоризма и методологията на трензакционния анализ.

Въведение:

Правителството в Китай предприе мерки за контрол над раждаемостта в страната, с цел ограничаване на нарастващото население и намаляване заплахата от икономическа и социална криза. Популацията е строго ограничена с прокарване на закон за „правото на едно дете във всяко семейство”. Въпреки нарушаването на човешките права и правото на избор, застъпено в Западната идеология, Китайските методи като насилствени аборти, изоставяне на децата от женски пол и отвличания се разпознават като наложителни, заради прогнозиране на глад или социлно разединение, чрез генериране на свръхнаселение. Въпреки взетите мерки, Китай все още остава с най-много жители в света и ограничени ресурси да подпомага такъв ръст.

Все пак, интересът на психолозите се фокусира върху социлните последици от тази политика върху психичното здраве на деца, родени в семейства само с възрастни, без братя и сестри, с които да общуват или да им подражават. Тук фокусът  е отправен върху дете, чийто случай е общ за страната, вече обсебена от стремеж към образователни постижения и контрол над социалния успех.

Случай:

 Майка води деветгодишния си син при чуждестранен психолог, практикуващ в Шанхай, като консултант и професор по психология. Заявява следния проблем:

Тя: „ момчето ми яде много бавно по време на вечеря; семейството се храни заедно, но при него е необходим поне час, защото често само си играе с храната. Също така, не довършва домашното си за училище и учителите се оплакват от неговата мудност в клас. Често заспива върху бюрото в къщи и се налага да го будя, за да си легне.”

Психологът: „ Какви мерки са взети досега, относно поведението му и реакцията на учителите?”

Тя: „ Двамата с баща му крещим, за да си довърши вечерята или домашното. Казваме му какво споделят учителите и как ни засрамва. В клас, учителят му непрекъснато вика и се оплаква от него, а децата го смятат за бавен и недружелюбен.”

Психологът: „ Каква е реакцията на момчето към скандалите в къщи и училище?”

Тя: „ Не обръща внимание. Просто продължава по неговия си бавен начин или  избухва, докато не го оставим да продължи с играта или вечерята.”

Допълнитена информация: 

Въпреки, че по време на интервюто се взе обстойна информация относно поведението на момчето, психологът насочи интереса си към действията на хората около него. Семейството е типичен китайски представител, делящо един апартамент с родителите на таткото. Майката е професионалист, който работи почасово, а бащата е на пълен работен ден, заемайки правителствен пост. Бабата и дядото са пенсионери, а грижите по детето се основават във водене и вземане от училище, както и даване на лека закуска след прибиране. След това то гледа телевизия, докато майка му се върне и приготви вечеря, заедно с бабата. Вечерта момчето играе на компютърни игри, докато жената настоява да започне с домашните, което обикновено коства стоене до 23:00 часа.

Този случай е типичен за Китай, където цялото внимание на семейството се концентрира върху благополучието на единственото отроче. Теорията на Ерик Бърн за транзакционния анализ (1960) показва, че всяко дете се стреми да запази това внимание върху себе си. По-рано през 1940 година, Пиаже също разглежда детето като егоцентрично, разбиращо света единствено през собствената гледна точка. Бърн смята, че в едно момче/момиче се съдържа „малък професор”, включвайки тук разбирането, че всяко дете търси от своите родители задоволяване на нуждите си. В един идеален свят това би било позитивен опит, подсилващ отношенията родител-дете, но в днешното забързано ежедневие те нямат време и често откликват по отрицателен начин на детските потребности.

 В разглеждания случай, семейството реагира отрицателно чрез викове. Поради липсата на друго внимание, момчето приема този способ като компенсаторен. Няма да е изненадващо, ако в миналото е било игнорирано от възрастните, докато седи кротко. В комбинация с транзакционния анализ, теорията на Б.Ф. Скинър (базирана на учението на Павлов за заучаваното поведение чрез подкрепление) показва, че наградата, а не наказанието води до промяна в обичайния начин на живот и, че позитивното подкрепление дава насока за промяна.

Първата стъпка на момчето, като „малък професор”, бе да открие, че вниманието на родителите му се привлича, като яде бавно. По този начин те непрекъснато обсъждат „проблема” и се опитват да го накарат да яде по-бързо. Понякога могат да използват манипулация, като например: да се даде допълнително време за игра на компютър, ако се спази времето. Това няма да подейства, ако не изградят доверие и не престанат да крещят. Докато детето се чувства разстроено, то ще продължи да яде бавно - стратегия, която осигурява търсеното внимание. Домашните са друго продължение на това поведение. След приключване с храната, момчето може да се увери, че вниманието ще продължи да е насочено към него. Той умишлено забавя необходимото време за изпълнение на задачите. Родителите в Китай са обсебени от образованието (една от водещите причини за самоубийство на млади хора в държавата) и се притесняват дали при изоставане ще може да напредне. Разбира се, тук се включва и притеснението за тях самите: дали то ще намери добра работа, за да ги издържа след пенсиониране. Момчето продължава тази стратегия и в училище. Възприема учителката в ролята на майка, а нейните реакции – като на родителите. Така че, за да привлече повече внимание той продължава да работи бавно, като често недовършва започнатото. Останалите деца имат отрицателно отношение към него, заради отнемане на вниманието от тях, изразено в даване на подкрепа и натиск да приключи. В клас от 20 деца, той взема повече от 70% от времето на учителя в час.

Предположения за лечение:

Формулирайки проблема като поведение, основано на реакциите на родителите и учителите към мудността на детето, психологът обобщава елементите:

1.                 Бавно хранене.

2.                 Невъзможност да завърши домашните в обичайно време.

3.                 Мудност по време на час.

Проблемът на родителите:

1.                 Липса на вникване в нуждите на детето.

2.                 Наказание чрез гневни емоционални изблици.

3.                 Липсата на граници в рамките на семейството.

Процес на лечение:

Психологът предложи постепенен подход за справяне с проблема чрез трансфер. Това означава, че при работа с една от засегнатите области, другите могат да се променят, без да се вземат необходими мерки.

Най-лесно и подходящо за контрол бе бавното ядене на вечеря. Обикновено на членовете на семейството са необходими 20 минути, за да приключат. Бе предложено на момчето де се дадат 30 минути за консумация и след тях чинията да се премести, а останалото съдържание да се изхвърли в боклука. Това трябва да важи за всички вечери и закуски, ако са проблем. Предполаганият резултат е, че детето бързо ще осъзнае, че има поставена граница. Няма да му бъде позволено да консумира друга храна между отделните хранения, въпреки жалбите, че е разстроен или гладен. Родителите, заедно с подкрепата на бабата и дядото, не трябва да крещят, а да обясняват спокойно, игнорирайки молбите за храна. Въпреки, че това може да предизивика стрес у момчето, веднъж разбрало, че тази ситуация ще се повтаря всяка вечер при нарушаване на границата, „малкият професор” ще трябва да измисли решение за дискомфорта си. В рамките на една седмица той ще ускори яденето си и количеството консумирана храна. Важно е да се похвали от родителите за всяко ядене, което успява да приключи в рамките на 30 минути, без да се дава друга награда. Скоро ще разбере, че положителното внимание се получава в резултат от спазване на новите правила.

Децата никога не се учат чрез директно наказание, било физическо или емоционално, а когато почувстват заплаха, че ще се отнеме това, което искат най-много. В допълнение към храненето, всички компютърни игри ще бъдат взети, докато не приключи домашното си за определеното време. Дори ако бъде завършено, но не в определения срок, игрите няма да се дават. Различните училищни задачи могат да отнемат различно време, което следва да бъде съгласувано преди започване.

Учителят трябва да бъде уведомен за плана на работа с детето и също да въведе новите изисквания. На обяд момчето ще има определено време за храна: в началото по-дълго от другите деца и постепенно ще се намалява, докато влезе в нормата на останалите. Също както в дома му, при прекрачване на времето, останалата храна ще се отнема. По време на часовете, учителката трябва да игнорира мудността му и да се фокусира върху тези деца, които се справят. Чрез мотивиране на добро поведение и отхвърляне на лошото, тя създава атмосфера на позитивно отношение. Момчето и останалите проблемни деца ще видят, че за да предизвикат внимание трябва да изпълнят изискванията в час. Важно е учителят да забележи доброто поведение и подобрения и да даде положителна оценка, за да го насърчи.

В настоящия случай е важно да се даде подкрепа от бабата и дядото, защото през по-голяма част от времето те се грижат за детето. Възможно е да смятат, че това отношение не е справедливо и тайно да позволят гледане на телевизия или даване на храна, нарушавайки процеса.

Учителите в Китай, въпреки компетентността си в своята област, имат много малко познания по детска псхология. В съответствие с тяхната култура, възпитанието се превръща в контрол над децата чрез заплахи и физически наказания. Обучението е основно стармодно и ригидно, пречупено през страха от провал, като самата информация се повтаря многократно, без да се прилага в живота.

Резултати:

В споменатия случай се наблюдава промяна, но не в срока, очакван от психолога. Това се дължи на три фактора: първо, родителите продължиха да крещят на момчето и бе необходимо време, за да се нормализира средата; второ, както се очаква, бабата и дядото се възпротивиха на процеса, и последно, учителката не можа да разбере задачите и продължи да крещи на децата при провал.

Въпреки това, както предположи психологът, се наблюдава трансфер от работата над храненето към другите задачи и момчето за няколко седмици започна да приключва наравно с останалите от семейството. Това се наблюдава и при писането на домашни, използвайки забраната за игрите, когато не е свършил в срок.

Случаят е отворен за проблемите в училищните стаи и представя липсата на съдействие от страна на учителите.

Заключение:

В разрешаването на този казус се изпробва идеята на Ерик Бърн, че детето може да промени стратегията, за да поддържа търсеното внимание чрез умствени актове на „малък професор”, намирайки най-ефикасните начини за получаване на това, което иска. Въпреки, че техниките са приложени в Китай, ясно се вижда, че са универсални и приложими към другите общества. Това разбиране за транзакционния анализ, комбиниран с бихейвиористки техники на положително подкрепление, дава възможност на родителите да променят разрушителното поведение на по-капризните и задоволени деца.  

Посетители

509458
Посетители в сайта 0
Гости в сайта 19

Търсене