Просто занимание за 1-ва група

Ситуация  по Социална среда, Природна среда, Музика

Цел: Да обогатят  представата си за зимата чрез музика.

Задачи:

1. Децата, да осъзнаят промените в природата през зимата. 

2. Да почувстват коледното настроение, чрез песните и танците си.

3. Завръщане към вечните детски песни

Ход на заниманието:

Влиза кучето Томи и пее: „Тихо се сипе първият сняг…’’

Поглежда децата и казва колко е уплашен, не разбира какво става на вън,

Плаши се от снега, а и не може да намери пътя.

Децата бяха много съпричастни и му казаха:

„Чакай Томи, не се плаши, ти си малко кученце и не знаеш какво е зима,

сняг и Дядо Коледа’’.

Аз попитах:’’ А вие какво знаете за зимата?

Децата се надпреварваха да отговарят.

„Зимата ли? – това е снега, студено време и подаръци.

Аз казах:’’ Да Томи и зимата е прекрасен сезон, и тогава можем да играем и то как.

Така децата затанцуваха заедно с Томи и

„Пухкави снежинки”-, а след това задуха силен леден вятър и снежинките

замръзнаха, както танцуваха.  Но след това вятърът спря(тук пуснах ефект от друго музикално произведение) и снежинките се разтопиха и отново 

затанцуваха красиво и грациозно.

Едно дете попита: ”Е, сега разбра ли Томи, колко е хубаво в гората през

зимата? Колко много игри могат да се играят?”

Децата седнаха а Томи не можеше да си намери място от радост.

„Така е Томи- казах аз, децата са развълнувани, защото много скоро

ще посрещнат и Дядо КОЛЕДА, защото…”

Песен: "Дядо Коледа не спал”

„Искам и аз”-каза Томи.

„Добре-казах аз, хайде да отидем в гората за елха, защото, какво е Коледа без елха?”

Игра: ”Елате всички на игра в голямата гора”(тук промених „зелената’’ на „голямата”)

Тук с тази танц настроението се повиши, намерихме „най-красивата” елха и с „измръзнали’’ ръце се прибрахме щастливи и доволни.

Стих.’’Моите ръчички, имат ръкавички

пухкави и малки, само за пързалки.

“А, май и моите ръце се стоплиха и пръстите ми сами започнаха,

искат да танцуват, вижте:”

Песен: ”Пеят скачат палците”

„А сега,- казах аз  след като донесохме елхата, стоплихме ръчичките,

поиграхме, потанцувахме, намерихме и нов приятел, какво друго ни

остава, освен да напишем  писмо до Дядо Коледа, но аз дали имам

толкова листчета за това? Хайде, станете да се преброим бързо!”

Без да им казвам, пуснах”Онче бонче”. Танц който заразява, създава

неповторимо настроение, а децата се подреждат сами за него.

Музиката звучеше, децата танцуваха и казваха на глас, желанията

за коледните си подаръци. Емоцията беше неповторима, усещането за предстоящия празник осезаемо, а децата щастливи. Както могат да бъдат

само те, чисти неподправени в очакване на празника, както могат само те

и музиката.