Годишните времена с „Вивалди и Бонд”

Занимание по Околна среда и Музика

За трета група

Главна цел: Децата да разпознават, диференцират годишните времена

и техните особености.

Задачи: Децата да диференцират самостоятелно посредством музиката

различните сезони.

2.Да изберат   своят любим сезон и да го нарисуват.

3.Да покажат сезона без думи, с движения.

4.Да изразяват чувствата си свободно

Ход на заниманието

Децата са разположени свободно, две от тях редят пъзел е четирите сезона,

а четири други очакват хода на заниманието, за да нарисуват сезоните.

Започвам с музика.

Казвам:’’Сега ще чуете едно музикално произведение.Трябва да ми кажете, след като го покажете с движения, кой сезон според вас слушате”.

Децата слушаха с интерес и започнаха своя танц бавно и внимателно и малко тъжно, защото според тях звучеше Зима.

Децата танцуваха, а аз задавах въпроси:

-Какъв е сезона? Изразете го само с движения.

Децата направиха „снежни фигури” с ръце. Замръзваха, гледайки един от друг, правеха движения, като скиори, разиграха малки зимни етюди.

Спрях музиката, бях много впечатлена от емоцията, с която посрещнаха

предизвикателството, да не говорят. И все пак нарушихме мълчанието и ги попитах ,с какво свързват зимата, снега, студа?

Не им трябваше много, за да се пренесат в мечтата за Дядо Коледа, ските, мечтаните подаръци и хилядите желания, които можете да се досетите изникнаха в този момент.

Но аз им припомних, че заниманието ни е без думи. Те застинаха в очакването на следващото изпълнение.  

През това време, децата, които редяха пъзела, бяха готови и се присъединиха към нас. Другите, които рисуваха, все още, не бяха готови.

Все пак, имахме още много музика пред себе си.

И така ,започна следващото изпълнение.

Те танцуваха, аз също. Казвах им:”Какво си представяте? Усещате ли, как слънцето пробива облаците? Как постепенно лошото време си отива, идва пролетта, с него първите пролетни цветя и птичките. Да , но понеже зимата, не иска да си отиде лесно, времето през пролетта е променливо, често облаците покриват небето, но краят на зимата се вижда.Само малко още търпение и ще посрещнем слънцето”. Тук спрях музиката и децата седнаха на килима, за да починат, а аз продължих да им говоря, на фона на музиката, като им показах и пролетни картини.

И така стигнахме до Лятото. Пуснах им, моето любимо изпълнение на “Bond-Viktory”. Не мисля, че има по-жизнерадостно, емоционално и завладяващо изпълнение(за мен) от това. То илюстрира всичко. Новият живот, възраждането на природата, лятото, слънцето, любовта, морето,безкрайните плажове…всичко, което се нарича…лято.

Нашият урок неусетно стигна до края си. След “Viktory” малко трудно децата се успокоиха, но пък тези, които рисуваха, бяха свършили своите рисунки, без съмнение колко богати на цветове бяха те. Три от децата бяха избрали да рисуват именно лято(защо ли).

Пуснах, без думи есента на “Vivaldi’’

Заниманието следваше естествения си ход. Сега, вместо аз да задавам въпроси, им казах:’’Питайте ме вие сега деца, какво е за мен есента?”

Те разбира се ме затрупаха с въпроси на които отговорих така:

„За мен есента е специален сезон, в който има, както в никой друг, всички нюанси на червеното, зеленото, оранжевото. На видеото минаваха и прекрасни есенни картини. Както има сезони в природата и всеки един има очарование, така има и „сезони” в живота на всеки един от нас. Пролетта е детството ни, безгрижно и щастливо, лятото е младостта ни, изпълнена с емоция и енергия, есента е тогава в нашият живот, когато мъдростта е толкова, колкото са цветовете в природата. А зимата, тя е красива, уютна и бяла, тя е домашен уют, само да видиш очи да я видиш и душа, за да я усетиш.”

И така, сезоните не са нищо друго, освен очакване…

.