Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря
Едва ли са много хората, които са се замисляли, че всеки един човек, който няма наднормени умствени или физически способности, може да остави отпечатък върху развитието на човешката цивилизация. Да, истина е. Не е необходимо да сме природни феномени, за да чертаем пътя, по който ще поеме бъдещето на хората. И въпреки, че уникалните мозъци на лекари, учени и творци са безспорно с най-голям принос, неразделна част от човешката действителност са децата и тяхното възпитание. Звучи нереално за някои, но е така. Възпитанието е това, което формира начина на мислене, който сам по себе си оформя индивидуалното развитие, което намира своето място в социалното обкръжение и така нататък, и така нататък. Идеята е ясна. Разбира се, това не е нещо, което се постига лесно или пък бързо. Добрите родителски качества се градят във времето с проби и грешки, базиране на личният опит в родителското детство. Погледнато в ежедневен план е много мъчително начинание, но в крайна сметка е най-значимото и смислено нещо, което можем да постигнем в живота си – децата ни да са личности със социално положение и по-добро бъдеще.
Преди да започнем дългия и крехък път на формиране на детско мислене, трябва да се изгради предварителна стратегия, по която ще действаме, ако искаме децата да се ползват с успехи в бъдещото си поведение.
Първо, уточняване на това, какво искат и двамата родители от децата си. Базирайки се на личните представи за правилно и грешно, родителите трябва да планират и обсъждат очакванията помежду си. Казано иначе – трябва първо да се въдвори ред и разбирателство между майката и бащата, преди да се очаква какъвто и да било резултат от децата. Някои очаквания ще са по-силни от други, но реализирането им зависи от особеностите на детето – физиологични, възраст, способности, адаптивност, интереси и др. Много е важно да се знае, че ако детето само изявява интерес към някаква дейност, не трябва да бъде критикувано или упреквано за това, само защото евентуално се разминава с интересите и очакванията на майката или таткото. Оставянето на детето само да прави избор (с надзор на родителите) е показател за подкрепа от родителска страна и това го кара да действа с увереност, която е фундаментална за неговото развитие.
Второ, след като вече са посочени очакванията към отрочето, родителите трябва да насочват децата си към тях чрез думи и действия. Един въпрос, над който трябва да се замислим е, как да под ходим вербално към момчето или момичето, когато излагаме очакванията си към него. Един пример от възпитанието на основни навици и установяване на базови правила: детето рисува по стената на кухнята. Може бавно и леко му се обясни, че така не трябва, защото на мама или тати ще му се наложи да чисти, а да се рисува по стената не е хубаво. Това е пример, показващ как да се подходи вербално към проблема. С действие ще се покаже, че „много по-хубаво” да се рисува на лист хартия, както трябва. Това се прави с цел, детето да копира „идеалните” действия на мама и тати и по този начин и то да бъде „идеално”. Когато се обсъжда изграждането на навик или усвояването на определено мислене и поведение, трябва да се има предвид възрастта на самото дете и фазата му на развитие.
Накрая, един от най-ефективните методи за осъществяване на очакванията е да се организират семейни събрания, на които присъстват всички членове на семейството, където се обсъждат изискванията към всеки един, както и отделните отношения родител-дете. При липса на знание за задълженията и мястото в семейството, едно погрешно действие, от страна на детето, може да доведе до караница, която за него да е непонятна и това да създаде усложнения в бъдеще.
Спокойствие посред нагорещена ситуация
Запазването на самообладание е важна част, преди да се отреди положителна или негативна реакция към действие, от страна на детето. Хващането му да върши нещо полезно е прекрасен пример за позитивна реакция, която може да се изрази в кратък или дълъг срок, например: от лакомство или похвала, до подарък или пътешествие. Създаването на възнаградителна и респективно - санкционираща система може да е от полза, когато искаме да наблегнем на това, кои действия са полезни и кои не.
Негативната реакция се изразява като метод, който цели да се предотврати конкретно действие, или да се намали проявлението на такова, като се отнема нещо ценно за детето, като играчка, отказ да отиде на рожден ден, даване на допълнителни домашни задължения и др. Чрез негативната емоция, която се поражда в детето, то скоро започва да осъзнава, че деянията му не са правилни и водят до неудоволствие. Запазването на спокойствие и самообладание, през периоди на непослушание, са ключови при изграждането на адекватно поведение. Не трябва да забравяме, че децата са си деца и независимо от това, колко са послушни и добри, всички са склонни към пакости, които по един или друг начин способстват за изграждането на бъдещите им личности.
Всичко, изброено по-горе ще е обречено на провал и ще рухне, ако е лишено от съдържателност. Именно тя е гръбнака на дисциплината. Липсата на съдържателност дава двойнствени сигнали на децата и те не знаят къде се намират в ситуацията. Присъствието на такава показва, че родителите са стабилни и на тях може да се има доверие.
Модел на поведение за децата ни
„Не ме гледай какво правя, слушай какво ти говоря” е често срещана реплика в семействата, но води единствено до объркване. Детето няма да прави това, което му е казано, тъй като ще е заето да върши това, което „моделът” е моделирал, показал. Тук е редно да посочим нещо, което със сигурност е ясно на много читатели, но е изключително важно да се усвои и разбере. Тези, които не го знаят, ще го намерят за много полезно. Първият авторитет за всяко едно дете са неговите родители. При здрави и стабилни семейства този модел продължава през целият им живот. Родителите са водещите, те са самото съвършенство през погледа на едно дете, дори и вече възрастен. Ето защо е много важно изграждането на стабилна емоционална връзка с децата, давайки им примери за това какво трябва и какво не трябва да правят, както и да се включват обяснения за евентуално наказание. Ако някой малчуган е направил пакост, за която, разбира се, е бил санкциониран, трябва да се обяснят действията му, да се посочи щетата, която е направил, евентуалната опасност за него самия и тогава да се попита „как мислиш, правилно ли постъпи?”. В случай на отговор „да” и в зависимост от ситуацията, редно е да се потърси консултация от професионалист или, ако е по-леко „нарушение”, да се обясни наново. Основна цел на родителите е, да дадат добър пример за поведение на децата си.
Въпреки че е времеемко, играенето на ролеви игри с децата е хубав начин за даване на пример. Всеки път, когато родителят е изправен пред определена ситуация, демонстрирайки правилната реакция за нея, той полага малко парче от огромната конструкция на възпитанието. Все пак, играта е основно занимание и интерес на всяко дете, а примерите от нея се усвояват най-лесно. Играенето на подобни ролеви игри може да помогне на децата да развият навик предварително да отиграват дадена ситуация, преди да се случи, като по този начин развиват по-добрo сетивно възприятие и адекватно могат да реагират във всяка ситуация.
Ефективно възхваляване
Възхваляването на детето му помага да расте емоционално и психически, както храната му помага да расте физически. Възхвалата се изразява във фокусиране върху позитивните черти по всяко време.
Идеята на възхвалата е да изгради самоувереност, както и да дава вяра в личното удоволствие и като допълнение – детето да се чувства сигурно в себе си. Това усещане на увереност е резултат от положителното отношение, внимание и подкрепа, от страна на родителите, в отговор на детските действия.
Сега, след като знаем за какво се използва възхваляването, трябва да се вземе предвид кога трябва едно дете да бъде възхвалявано, кога прекаляваме и кога не е достатъчно. От една страна на спектъра, когато детето не се е радвало на подобна емоционална подкрепа, то расте неуверено и плашливо. Започва да живее с усещането за неоцененост и подхожда с недоверие и нежелание към новите неща, като така развива усещането за не значимост (обратно на това, което искаме да постигнем). От друга страна обаче, прекалено много възхваляване води до развитие на арогантност и нахалство. Стига се до чувство за безпогрешност и, че всичко в света е даденост, което неимоверно води до разглезване. За най-ефективното приложение на възхваляването успехите на детето и самото то, балансът при прилагането й е изключително важен. Първо, хваленето на децата за неща, които те вече вършат добре. Второ, хвалене, когато постигат усъвършенстване на текущи умения и реализират нови такива. Трето: хвалене, когато предприемат положителни инициативи към нови умения или задачи. Тези три примера илюстрират ситуации, в които изпадат много хора и са много добри напътствия за адекватна реакция в различно положение, без да се стига до изплуване на негативни реакции.
Накрая, важно място заема и начинът, по който се изразява похвалата. Първо, покажете похвалата си или вербално, или чрез някакво действие. Може да бъде възклицание, последвано от топла прегръдка и целувка. Второ, описвайте положителното поведение на детето и изразявайте желание то да продължи да се държи по този начин. Трето, винаги трябва да се детайлизира, т. е. да се обясни защо този тип държание е поощрено и с какво ви радва то. Винаги е добре за децата да знаят, защо дадени действия са добри и ползотворни както за тях, така и за други хора, тъй като това им помага да разберат отношенията между различните поведения и съответните резултати, които дават. Понякога може да се добави възнаграждение към определено поведение, за да се засили впечатлението, че това действие или деяние е добро и, че подобни на него също се поощряват.
Заключение
Да бъдем добри родители изисква от даденост, време, търпение, любов и отказ от всякакъв вид бързо наказание. Да бъдем родители е възможно най-важната роля, най-важната задача, та дори работа, която можем да се заемем. Родителската позиция е много времеемка, но възнаграждението, което се получава от нея е в пъти по-сладко и приятно в дългосрочен план. Родителските умения, които покрихме, включват: уточняване и разискване на различните очаквания, които имаме към децата; запазване на самообладание в моменти, когато детето е разстроено и ситуацията е напечена; постоянно следване на положителни и отрицателни откликвания на детските действия, респективно положителни и отрицателни последици; поставянето на възрастните в светлината на положителни модели на поведение; употреба на ролеви игри, целящи поправката на негативното поведение и накрая – възхваляване (хвалба) на положителното държание на децата. Бъдещото поколение на Земята (нашите деца) ще се радва на благоприятно психическо развитие, ако вложим ентусиазъм и от даденост в тяхното възпитание.
Използвани материали:
William Lopez, Successful Parenting Skills that Shape Children’s Behaviors, May 15, 2004