"Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките."

Марк Твен

 

 

 

     Лъжата е умение, което всички деца научават. Тя е инструмент за избягване на вината или наказанието. Въпреки, че всички деца лъжат, някои го правят много повече от другите. Психолозите, които изучават лъжата, са намерили методи, с чиято помощ може да се предвиди кои деца биха лъгали повече.

      Основна разлика се явява емоционалното състояние. Децата, които са хронични лъжци, не се възприемат добре. Дори така, повтарящите се лъжи могат да са признак за няколко основни проблема, всеки от които изисква различна реакция, от страна на родителите.

      Най-честата причина за лъжите, особено сред по-малките деца, е страхът от наказание. Това е така, особено когато наказанието е тежко, или родителите са с нереалистично високи очаквания за децата си. Например, мой колега ми разказа за едно семейство, на което е консултант - вторият баща на пет годишно момиче се опитва да го убеди как тя прави толкова много неща в къщи, като прибиране на всичките си дрехи, без дори да я кара, или разчистване масата след вечеря. Той я наказва, ако тя не го прави. В резултат момичето казва, че е свършило с домакинска работа, дори да е забравило.

      Въпреки че бащата се оплаква, че момичето лъже, основният проблем са неподходящите очаквания за това, какво може да направи едно нормално петгодишно дете. То се справя с положението по най-добрия начин, който може и, като се има предвид нейните ограничени възможности и безпомощността в рамките на семейството, лъжата е всъщност един адаптивен отговор.

      По-големите деца (в училищна възраст) обикновено лъжат за подобряване на самочувствието или социалният си статус. Например, те могат да твърдят, че са срещнали рок музиканти, актьори или спортни личности, или могат да преувеличават богатството на родителите си. За обикновени лъжи, като тези, не трябва да се притеснявате, особено очаквани могат те да бъдат по време на игрите им.

      Но, повтарящите се лъжи, относно социалния статус, са знак за проблем. Съобщават, че детето има лошо отношение към себе си. Задайте си въпроса защо то би могло да се чувства унижено или безполезно. Игнорирано ли е? Било ли е начело на вицове или е омаловажавано?

      За по-големите деца, хроничното лъгане често е бунт срещу ограниченията. Това е начин да се предизвика и оспори авторитетът на родителите. Тийнейджърите не се чувстват длъжни да споделят всичко, което вършат, с родителите си и могат да отговорят с лъжа на всичко, което възприемат като намеса в личното им пространство.

      Растейки, децата осъзнават, че най-голям контрол имат върху информацията. Като цяло колкото по-натрапчиви или обсебващи са родителите, толкова по-вероятно е, че подрастващите ще лъжат и преиначават информацията. Често правят това очевидно, сякаш за да подчертаят своята нужда от лично пространство. "Къде беше?" - "Никъде". „Какво прави?” - "Нищо." "Кой беше там?" - "Никой, когото да познаваш."

     Внезапното увеличаване на лъжите може да е и сигнал, че нещо не е наред в семейството. Това е така, особено ако детето действа и по други начини, например кражба или вандализъм. Трябва да се обърне специално внимание, ако други членове на семейството са жертви на престъпления. Често това е зов за помощ, който е много по-силен от думите, които би изрекъл младежът.

      Например, не е необичайно да консултирате един подрастващ, който е направил нещо драматично и ново, като например да открадне или блъсне семейната кола, да бъде арестуван за влизане с взлом и т. н., за да откриете, че родителите му обмислят развод. Създаването на тази криза е единственият начин, според детето, да събере родителите си, дори и само за момента. Докато мотивацията му е не съзнавана, неговите действия показват силните му нужди.

 

Седем начина да помогнете, когато децата лъжат

      Децата го правят по различни причини - за да предотвратят проблеми, да са доволни родителите им от тях, да прикрият неадекватността или срама си или просто, защото не успяват да разберат разликата между реалността и фантазния си свят.

      Да научиш детето си да бъде честно, отнеме много време и търпение. Ето няколко техники, които могат да помогнат:

     1. Избягвайте да го предизвиквате да лъже:Не задавайте подвеждащи въпроси, особено с разочарован тон Детето ви добре го познава и се опитва да избегне именно него. Ако знаете (със сигурност), че е направило нещо нередно, тогава просто кажете:"Много съм разочарован, че си сторил това", ако то отговори "Не съм", тогава не навлизайте в повече дебати, защото най-вероятно само ще се изнервите допълнително, а изтъкнете фактите, на които са базирани изводите ви: "Видях те да го правиш, ти бе единственият човек в тази част от къщата ... и т. н. и т. н.". След това измислете някакво наказание, с което да си понесе последствията за лъжата. Примерно, помислете за дълъг престой в детската стая или просто му дайте определен срок, в който да помисли върху вината си и после да я обсъди с вас.

     2. Фокусирайте се върху решението:Често необходимостта да се излъже е продиктувана от неволното „без да искам”. Бъдете внимателни и винаги позволявайте "инциденти" като извинение. Вижте как се е стигнало до случая и поговорете за решение. "Знам, че не си искал да счупиш лампата, но с топка не се играе вкъщи и това не бива да се случва повече. Сега да изчистим бъркотията заедно ..."

     3. Бъдете прями и честни:Ако наистина детето ви е излъгало, тогава му кажете ... "Това не ми звучи като истина. Кажи ми подробности, моля?"

     4. Не винаги прощавайте на истината:След като чуете истината, избягвайте „незабавната прошка”... „След като ми каза истината, няма да те накажа”, няма да ви отведе далеч в играта на дисциплина. Избягвайте да се ядосвате в този сценарии, отчетете факта, че все пак сте чули истината, но се съсредоточете и върху последиците от събитието и намирането на правилният дисциплинарен метод. Нека детето разбере, че вие оценявате истината, но все пак всеки трябва да си понесе последствията.

     5. Справяне със собствените ви очаквания:Често децата лъжат, защото мислят, че не оправдават очакванията ви. Замислете се какво искате от детето си и дали не трябва да му осигурите малко повече свободно пространство за неговото собствено развитие. Особено внимание отдайте на това, как реагирате на неговите възприемания и недостатъци.

     6. Бъдете пример за подражание:Не позволявайте да попадате в капана на позволените "малки бели лъжи", когато сте навън. Детето вижда всичко, което правите и когато помолите мъжа си да каже, че не сте у дома, ако приятел се обади, то ще забележи това и ще го приеме за приемливо поведение. Всяко малко действие е от значение.

     7. Потърсете помощ, ако то отиде твърде далеч:Ако детето ви лъже за всичко и системно, не подобрява своето поведение, потърсете психолог, училищен съветник или друг специалист за допълнителни идеи за решаване на проблема.

Винаги има изход, когато сме ,, погледнали проблема в очите’’. Децата имат нужда от това, да бъдат разбрани. И може би е добре, да не забравяме, че и ние сме били деца, със своите страхове и проблеми. А след всичко това, с любов и търпение истината може би, ще бъде неизменен спътник тогава, когато лъжата няма да има шанс, защото сме я победили.

 

Лъжата върви като че галопира, истината върви крачка по крачка но все пак пристига на време..!