,,Как се възпитават деца всеки знае, освен тези, които ги имат’’

Патрик О’Рурк        

  Защо някои деца се опитват да станат като кучета-водачи в своите семейства? Отговорът лежи в една стара поговорка: ,,природата не търпи вакуум’’. Моят опит показва, че където има липса на лидерство в семейството, някой винаги ще се опита да го запълни. Разберете, че някои по-големи деца наистина печелят лидерската позиция и това е естествено. Всъщност, тази закономерност работи добре, когато имате много отговорно, бързо пораснало дете.

  Често най-голямото дете в семейството поема лидерската роля сред своите братя и сестри и когато то има уважение към своите родители и това, което са му дали, ще се опита да следва правилата в къщата и държанието му не би предизвикало проблем. Но, ако детето направи нещо непристойно и родителите не реагират по правилния начин, ще изглеждат наистина безсилни. Ако детето няма необходимата зрялост или ако родителите не са ясни в правилата по отношение на структурата в семейството, се получава съвсем различна история. Някои деца ще започнат да се конкурират с техните родители за властта от ранна възраст. Вместо да изпълняват желанията на родителите си, ще бъдат много по-заинтересувани от контрола на техните братя и сестри и ще раздават правосъдие в къщата. С други думи, ще започнат да запълват вакуума в къщата.

 Понякога липсата на авторитет на родителите съществува заради работата и учебните програми. В семействата днес, където двамата възрастни често работят, се случва често децата да са оставени под контрола и грижата на по-големите деца в семейството. Тогава тази дупка бива запълнена именно от най-зрялото дете. Ако то има свои собствени негативни намерения, ще има достатъчно време, без да бъде наблюдавано, за да манипулира и заплашва останалите деца в семейството. Ще използва времето, за да върви срещу желанията на родителите си, да играе ролята на ,,големия шеф’’. Може да започне да дава сладолед на по-малките си братчета или сестричета, дори, когато това е забранено от родителите, или може да започне да ги заплашва, когато е техен ред да седнат на компютъра, за да може то да го използва колкото иска. Когато възрастните се приберат в къщи, ако някои от по-малките деца се оплаче, то ще си му го върне на следващия ден. Това означава, че за останалите деца в семейството няма сигурност и спокойствие. Оттук нататък става много лесно за доминиращото дете да контролира семейството.

Често родителите се страхуват да се изправят срещу дете, което се проявява като шеф навсякъде. Това може да се дължи на проблем в родителските разбирания, или на фактът, че те разчитат на това дете да наглежда и да се грижи за останалите, когато ги няма. Но, ако те избягват да говорят с доминиращото дете относно неговото държание, скоро ще видят промяна в баланса на силите. В някой момент най-малкото дете ще осъзнае, че родителите му не могат да го защитят от неговия по-възрастен и агресивен брат или сестра. Веднъж щом по-малките деца осъзнаят, че не са защитени, тогава те започват да правят свои собствени сделки с големия брат или сестра. Тези договорки обикновено включват подчинение и следване на неговото лидерство. Когато това се случи, родителите ще видят всевъзможни видове на неподходящо и непристойно поведение да разцъфва в къщата. Понякога тези деца-лидери са забавни, започват да правят смешки и да се държат като клоуни, подигравайки се на своите родители. Не говоря за деца, които правят безвредни шеги, говоря за тези, които се присмиват на своите родители и правят подигравателни коментари относно тяхното поведение. Другите деца обикновено се смеят на тези шеги, защото ги е страх повече от техния брат или сестра, отколкото от авторитета на родителите им. И защо не? Когато тази динамика контролира семейството, доминиращото дете е много по-силно и има по-голямо влияние върху живота на другите деца, отколкото възрастните.

Колкото повече тези ситуации се натрупват във времето, родителите се чувстват все по-малко контролиращи и все по-озадачени и объркани в случващото се. Често те не са напълно сигурни какво да правят. Семейство в тази ситуация наистина е достигнало ниво, в което не може да функционира в здравословен баланс.

 Ако срещна родители на такова доминиращо и властно дете , бих им казала: „Може би ще помогнете да разбера какво се случва в момента, но нека да сме наясно: целта на вашето дете е да има сила и власт. Поради строежа на неговата личност, той използва това, за да бъде лош. Насочва влиянието си към подронване на авторитета ви, към заплашване и неучтивост към сестрите, братята си и вас. Използва удобните моменти, за да се чувства по-добре и по-силен.” Бих седнала с родителите и бих им предложила план, в който да вземат властта отново от ръцете на детето си така, като е в здравословната семейна институция.

Как да си възвърнем властта от детето, което се мисли за шеф?

Имайте ясни очаквания от детето и ги поддържайте!

Трябва да определите граници на децата, които се опитват да се налагат в семейството и да ги спазвате. Родителите често се страхуват, че ако кажат на децата си: „Отивай си в стаята,” тяхното дете-лидер ще каже: „Моля, кой беше ти?”. По този начин започват да мислят, че ще изглеждат слаби пред останалите си деца, виждайки реакцията му.

Ето и затруднението: Ако останалите деца видят насочването му към стаята, въпреки неговото неподчинение, ще знаят, че брат им има проблем. Обратно, ако детето направи нещо недопустимо и не види последиците, тогава родителите наистина ще изглеждат слаби. С други думи, ако те кажат на детето си да отиде в стаята, а то отговори :” Не, няма и не можеш да ме накараш’’ и въпреки това, го накарат да го стори,ще изглеждат силни в очите на останалите деца. Останалите деца знаят къде трябва да бъде и дори да откаже, все още виждат вас като родител. По този начин неконтролируемото дете изглежда лошо и примитивно, когато се противопоставя.

Ако родителите се опитват да избегнете сцената, заради това, че са уплашени, ще се компрометират. Това, на което ще станат свидетел е, как детето им бавно набира сила, а това ще е объркващо и за останалите. Открих, че естествената реакция на родителите в такава ситуация много често е погрешна. Обикновено в такива ситуации те си мислят: ,,ще му позволим да му се размине и този път; ще преговаряме с него по-късно.”Но тогава те пропускат да покажат на останалите членове на семейството кой е доминиращата фигура в него, като за сетен път затвърждават реномето на детето. Поднасят му контрола на тепсия.

Не е изключено детето да започне да използва сила за решаването на различни проблеми между членовете на семейството. Това е нормално, защото вътрешно в себе си знае, че не е това неговото място. Страхът, неувереността, както и нежеланието му да изглежда слаб в очите на другите деца го карат да използва груби мерки за решаване на проблемните ситуации. Възможно е грубостта да се насочи към родителите, припознати за основен съперник в своеобразната ,,битка за власт’’.

За да върнете властта си обратно, вземете първо тази на детето си.

Ако родителите искат да вземат властта над децата си обратно, трябва първо да вземат тази на детето-лидер. Дори и ако другите деца нямат предишното си поведение,’’водачът’’ ще продължава да нарушава баланса в групата. Естествено, останалите деца също трябва да се държат отговорни за поведението си, но приоритетът трябва да са насочен към доминиращото дете. Това означава, че родителите трябвада го накарат да понесе последствията от поведението си, а след това, бидейки силни, да приложат правилата към всички.

Тук искам да вметна едно уточнение: когато по-малките деца се държат неприлично,родителите нeбива да правят изключение за тяхното поведение. Не трябва да изпускат контрола, казвайки си: „О, те са под лошо влияние.” Лесно е да се видят по-малките деца като жертви. Но небива да сезабравя, че въпреки, че са станали жертва, това не им дава право да нарушават правилата. Останалите деца също трябва да се държат отговорни за поведението си. Ако протестират и казват: „Но Мишо може да го прави!”, родителите трябва да отвърнат: „ Ние преговаряме с Мишо, но знаете, че когато се нарушават правилата, има последици.”

Не прекалявайте с преговорите

Ако родителите постоянно преговарят с детето си, което се опитва да бъде шеф, така му показват, че са равни. Според мен, това не е добро послание към него. Скоро ще започне да прави сделки с тях, за да се държи прилично. И повярвайте ми, има разлика от това детето да бъде мотивирано с метода на наградите и това да се водят преговори с него. Смятам, че тези преговори водят до отдалечаване от желаната крайна цел.В такива ситуации, накрая родителите просто казват:’’ Добре, докато се държиш прилично, можеш да правиш каквото си искаш.” В контраст на това, когато се възнаграждава някого, те са в позицията на имащи власт. Преговарянето с детето не е ефективно, именно поради промяната на позицията, в която трябва да са.

Напиши договор с детето

Не вярвам, че договорите могат да играят ролята на магическа пръчка, но вярвам, че ако някой познава правилата на играта и знае самата игра, възможността детето да ги следва нараства. В моя личен опит с деца открих, че нещо, написано на лист хартия се приема за по-истинско от тях.

Така че, сядайки и изготвяйки договор с него, родителите ясно определят ключовите зони и правила. То трябва да е наясно, че ако изпълнява задълженията си по договора, ще бъде възнаграден. Необходимо е да се посочи какви точно възнаграждения ще получи. Също така, да се споменат последиците от продължаването на досегашната тактика.

Очаквайте съпротива

Трябва да се очаква, че детето ще реагира остро на новата структура, която се предлага, докато я приеме. Подрастващият няма да предаде властта лесно. Семейството може да изпадне в затруднение известен период от време, докато то се откаже да се бори. Нородителитетрябва да продължатда следват наложените марки, докато се приемат, а дори и след това.В моменти на слабост, добре е да си зададат въпроса: „Дали си струва да живея така или е по-добре да премина през хаоса, за да оправя ситуацията?” Лично аз мисля, че родителите трябва да имат отговорност към закрилата на техните деца. Те трябва да гипазят от всички, включително и от самите тях.

Апел към чувството за зрялост на детето

Смятам, че е хубаво да се награждава положителното поведение на детето всеки път, когато бива наблюдавано.Може да се повлияе върху него, като му се каже: „Хей, забелязах, че говориш спокойно на малкия си брат днес. Браво на теб!” Може да се използва стимул, като му каже: „ Знаем, че искаш да се чувстваш като по-голям брат, така че, ако се придържаш към плана, можеш да останеш един час по-късно от останалите деца. Можеш да гледаш телевизия или да играеш на компютъра, но само при положение, че следваш начина, по който трябва да се държиш.” Няма нищо лошо в това да се изисква адекватното поведение.

Родителите трябва  имат ясна позиция

Мисля, че е важно родителите да се споменават в договора, катоизискванначин на държане с децата си. Договорът ще е истински, ако и двете страни са съгласни. Родителите трябва да са наясно с посланията си, преди да ги представят на децата.Ако самите те се разминават в гледната си точка за поведението на децата си, тогава по-добре да водят битката при затворени врати и да уточнят първо за себе си какво всъщност ще правят. Родители, които не могат да уеднаквят позициите си, относно това как да държат отговорни децата си, лесно се превръщат в техни жертви.

Съвет за самотните родители

Смятам, че те трябва да имат ясни разбирания за прилично поведение. Според мен, всички деца трябва да дават повече в семействата с един родител. Трябва да имат повече отговорности от обичайното, да се залавят здраво за работа и да помагат.В такова положение често се случва по-голямото дете да има повече отговорности и според мен, то трябва да има и повече награди.

Но ако детето започне да изземва контрола и властта, родителя трябва да наложи бързо границите върху поведението му. В такава ситуация трябва да говори с детето си откровено за това. Може да му каже: „Ти много ми помагаш, но не си родител. Затова, че ми оказваш помощ, ще ти позволя да правиш повече неща, както ти искаш. Опитвам се да те разбирам, но запомни, аз съм родителя, а ти детето.”

И в крайна сметка, в каквато и ситуация да ви е поставил живота, не забравяйте, че сте отговорни за всичко, което се случва в живота на вашите деца. Те са това, което вие им позволите да бъдат. Те са продукт на вашите стремежи, мечти и желания. Мисля си, че не трябва да бъркаме любовта към децата си, с правилата и отношението в семейството. Защото:

  До 7 години-детето е цар. До 12-слуга…а след това-приятел. Направете го!