Децата на развода
Отчуждението, безразличието, омразата са влезли и във вашият дом. Улисани в проблемите си забравяме за малките свидели, навсичко - децата ни. А всъщност най-важното в този момент са те, които участват в нелеката битка между мама и татко. Какво да направим и как да се справим с кризата в семейството, прочетете мнения на психолозите.
Задължителна е неутралната позиция на консултанта или психолога по отношение на развода. В случай, че професионалистът вземе страна, съветът по-скоро ще навреди, отколкото да помогне. Самият развод може да е в интерес на психологическото здраве и да е отнел на родителите много години, за да направят това решение. Съветът за преосмисляне може да се намеси в това здравословно решение. От друга страна, тези, които на бърза ръка окуражават развода, може да се случи да консултират клиент, който търси точно обратното – насочване към разрешаване на проблема и избягване на процедурата. В този вариант, консултантът може да лиши клиента от много важен период на намаляване на чувствителността и сдобряване. Имайки предвид изложеното, най-безопасната позиция на един терапевт е неутралната. Консултантът или терапевтът не трябва да играе ролята на манипулатор или кукловод, тъй като може да нанесе много сериозни психологически щети. По възможност, трябва да предостави на клиентите си информация по конкретния проблем – от предишен опит, от научни изследвания и т. н.
Не са само родителите са тези, които могат да пострадат от неправилно ориентирания подход на консултанта. Може да има и индиректни последствия за децата. Няма как да се знае в аванс дали разводът може да навреди, или да е в тяхна полза. В някои случаи може да прекъсне години на скандали, врява, напрежение и силен стрес. За първи път децата могат да се окажат в дом, в който е относително спокойно. Разбира се, това ги и лишава от възможността да растат в семейство с двама родители, което може да има пагубни психологически ефекти. По статистически данни, дете, което живее в дом, изпълнен с агресия и напрежение, ще предпочете да живее в разведено семейство. Статистиката обаче е далеч от развода като процес, тъй като няма как да се знае със сигурност как ще реагира детето/децата.
Във връзка с гореспоменатата философия, лично мнение е, че принудителното бракоразводно консултиране е грешка. Този тип консултиране е предназначено за хора, които го търсят доброволно и по този начин може да има положителен ефект върху двойката. Все пак изискването на този тип консултиране – особено, когато преосмислянето е основната цел – може да доведе до вече споменатите проблеми. Съдилищата не се ангажират с принудителни консултирания за тези, които възнамеряват да се женят, но са на разположение, когато се планират разводи – наистина парадоксална ситуация.
Има ли възрасти, в които децата са изключително крехки към ефектите от развода?
Има хора, които смятат, че съществуват възрасти, в които децата са изключително крехки за последствията от развода. Някои психиатри и психолози смятат, че във възрастовата граница между 3 и 5 години – т.нар „едипова фаза” - разводът може да е опустошаващ. Според теорията на психоанализата, тогава детето ако е момче развива (Едипов комплекс) към майката, или към бащата, ако е момиче (комплекс на Електра). Това все пак не задължава родителите да останат заедно докато детето порасне, за да може да понесе по-лесно раздялата. Въпреки всичко, „съвместното съжителство в името на детето” може да е еднакво неприятно за него, колкото и самият развод.
Осведомяването на децата.
Лично мнение е, че най-подходящата ситуация е, когато двамата родители спокойно седнат с детето и му обяснят за предстоящия развод. Това би трябвало да стане седмица или две преди събитието. Не е желателно да се казва много време преди него, тъй като това окуражава надежди за преосмисляне и подхранва илюзиите за противоположен край, с чието не настъпване детето започва да търси причината в себе си. Тук се спирам на много важен момент – обясняването на причините за развода, за да се избегне горепосочения страничен ефект. Посочването им трябва да бъде дадено на ниво, на което детето психологически и интелектуално може да разбере какво му се казва. Типичен пример за това е въпросът „как съм се появил/а”, където се казва, че „тати е посадил семенце в мама”. От само себе си се разбира, че неща от типа на овулация, контрацепция, ендокринология, аборт и т. н. не са нужни на разговора. При изясняването на причините не е необходимо да се дават прекалени подробности от типа на импотентност, или че мама/тати обича друг/а.
Има родители, които мислят, че откриването на подобна информация може да навреди на детето, предразполагайки го към обвинение на един от родителите, именно поради някои от посочените причини. Трудно е да се каже дали дискретността или прекалената откровеност са по-вредни. Всяка ситуация е уникално характерна за себе си, но баланс между двете трябва да бъде установен. Лишаването на децата от знание за причините, довели до раздялата, може да стане причина за недоверие от тяхна страна към родителите в момент, който имат нужда от връзка, изградена именно на доверие. В собствената си неосведоменост децата са склонни към измислянето на истории и случки, много по-лоши и шокиращи от реалните. Манифестира ли в съзнанието на детето подобно нещо, то започва да става неуверено.
За съвет може да се приеме, разделящите се родители да не се критикуват взаимно пред детето, за да не довеждат до допълнителни психични травми. Отрочетата им знаят, че майката и таткото имат значителни разочарования един от друг, все пак - иначе нямаше да се развеждат. Когато тези аспекти не са изведени, децата могат само да изгубят доверие към родителя, който ги е крил. Като допълнение, те приемат най-лесно, когато случая се разглежда като резултат от недостатъци и в двамата възрастни. Такава ситуация е най-поносима за детето, защото приема различията в другите. Вярата, че са перфектни, може да доведе само до неуспешно социализиране с околните в бъдеще. Най-стабилните брачни връзки са изградени на реалистична представа за личността на другия.
Важно е родителите да изразяват открито чувствата си към предстоящата раздяла. Изисквайки от децата да показват емоциите си, те трябва да служат за пример във всяко едно отношение и този случай не прави изключение. Родители, които са на прага на нервен срив и не искат да го показват пред децата, не само вредят на себе си, отнемайки си възможността да освободят емоцията, но лишават и детето/децата от изпитването на подобна освобождаваща реакция. Тези, които казват на децата си „бъди смел/а” или „големите момчета/момичета не плачат”, единствено окуражават отрочетата си да потискат и сублимират емоциите си, които са изключително важни да бъдат освободени през този период.
Важно е за родителите да създадат подходяща атмосфера, в която децата да се чувстват свободни да задават въпроси. Възможно е да задават едни и същи въпроси повторно и родителите трябва да го оценят, тъй като това е част от преминаването през процеса – през който децата се разминават с травмата по възможно най-лекия начин. Същевременно повторяемостта на въпросите служи за уверение на детето в достъпността на родителите. Търпението от страна на разделящите се е изключително важно за благополучното преминаване през този процес.
Нормално е в този период децата да се опитват да умилостивят родителите си и да ги накарат да останат заедно. Меката реакция, с необходимото уважение към загрижеността са необходими, както и не строго настояване, че раздялата ще се състои, въпреки желанията им. Неуспехът на твърдото установяване на разбиране, че разводът ще се състои ще доведе до обсебващи опити и намерения да се съберат родителите след бракоразводния период.
Като правило, настояването за „втори шанс” може да продължи с години. Като допълнение към него, честите срещи от страна на майката и бащата също подхранват много силно тази надежда (дори да са оженени повторно). Дори караниците се интерпретират като искри на чувства и рискуват да запалят погрешен пожар.
Реакцията на децата на раздялата.
При научаването за развода, първоначално децата могат да реагират с отрицание. Някои от тях реагират толкова спокойно на новината, че родителите често се съмняват в колко всъщност е силна болката им . Дори след като единият възрастен си тръгне и на детето е обяснявано до болка за развода, не е рядко срещано то да попита, кога ще се прибере съответният родител, или, ако отсъства дълго време - защо не се е върнал още. Възможно е децата да възприемат интелектуално факта на развода, но да продължат с дневните си занимания и задължения, все едно нищо не е станало. Такива деца потискат важни емоционални прояви, провокирани от събитието. Тяхната репресия може да бъде съзнателно или не съзнавано санкционирана от възрастните. Окуражаването да изразят емоциите си има много по-позитивен ефект върху тях, тъй като им помага да се справят с проблемите и да се адаптират към развода.
Някои деца реагират със симптоми на депресия: инсомния, апатия, анорексия и др. Депресията често е реакция към развода. Враждебността, пренасочена от родителите към децата и чувствата на себе ненавист, които изпитват, могат да са резултат от чувство за изоставеност. Те също могат да допринесат към депресията. Това състояние обикновено трае от 6-8 седмици.
Децата могат да изпаднат в състояние на „регрес”, с цел да привлекат внимание, компенсиращо загубата, от страна на тръгналия си родител. Прекалено предпазващи родители и такива, които изпитват чувство на вина, могат лесно да приветстват подобна реакция.
Агресията е неизбежна в такива ситуации. Децата са лишени от важен за тях човек и чувството на неудовлетвореност и самота , която изпитват, може да се изрази основно в агресивно поведение. В здравословната ситуация се позволява да изразят негативните си емоции, като им се покаже, че те са нормални, приети деца. Също така са насърчавани да канализират агресивните си импулси в креативизъм, а не – деструктивност. Децата на разведени родители могат да бъдат по-боязливи да изразяват агресивните си пориви от деца в „здрави” семейства. Обикновено те се боят, че негативните им прояви могат да подсилят желанието за раздяла. Вече са преживели напускането на родител и възможността да загубят и другия, ако покажат агресивна реакция, действа ужасяващо на психиката на едно иначе нормално дете. Някои от тях се поглъщат изцяло от агресивния си порив, други развиват невротични симптоми: чувство на тревожност , фобии и др.
Правни и социални промени, които би трябвало да намалят травмата от раздялата.
Желателно е деца, които са в разведени семейства, да имат контакт с по-възрастни хора (баби и дядовци), без значение, дали са част от семейството или не. Идеята е, че децата имат нужда от топлината и уюта на семейство, което се визира в образа на бабата и дядото, а самите възрастни хора имат нужда от вниманието, интереса и нуждата да полагат грижи за деца. По света има милиони баби и дядовци, които имат нужда да се ангажират, за да не изпадат в тежки състояния, а има и милиони деца, които имат нужда от грижите и ласката на по-възрастен. На Запад съществуват подобни програми за социално интегриране на деца от разведени семейства и хора от домове за възрастни.
Друга полезна част са след разводните консултации. Доста професионалисти са на мнение, че множество двойки продължават да са психично обвързани, въпреки че са правно разведени. Има хора, които са женени n на брой пъти, но пак остават психологически женени един за друг. Подобни състояния оказват пряк или косвен ефект върху децата. В немалко случаи, заради този тип намеса рожбите се явяват жертвени агнета, използват се за шпиони и са травмирани по много начини от родителите. Детските психолози и в частност детският консултант може да срещне огромно затруднение, граничещо с невъзможност за помощ на детето, ако конфликтите и враждата на родителите продължава. Препоръките към възрастните от специалистите, дори и в името на детето/децата, срещат огромна съпротива. Това е особено срещано, ако единият или двамата са женени наново. В такива случаи, компромисите от тяхна страна (един към друг) могат да доведат до пролуки в новия им брак. Той ще е вече компрометиран, заради продължаващата психологическа война между бившите съпрузи. Тя ще продължава, докато не се прекъснат тази психична обвързаност, която я провокира. Ако родителите осъзнаят, че консултирането може да доведе именно до прекъсване им и осигуряването на по-здравословен живот за детето, може да погледнат с друго око на ситуацията. Като допълнение, ново оженени семейства трябва да знаят, че бракът им е изложен на риск, докато съществуват гореспоменатите връзки. Това е област, в която може да се направи много добро за децата, жертви на развод. Консултантите, както и другите професионалисти в тази област ще направят много добре, ако препоръчват този терапевтичен модел при всяка удобна ситуация.
Използвани материали от статията на:Gardner, Richard A., Children of divorce