Помоли се за прошка
Помоли се за прошка
Понякога да простиш, означава да затвориш една страница и да отвориш друга в живота си. Да простиш, не означава да забравиш. Означава да пуснеш да си отидат- болката, огорчението, недоволството, гнева, разочаварованието и мъката. За мен прошката означава, че не си вече подвластен на тези емоции…Означава да пуснеш тези емоции да си вървят от живота ти, да излекуваш безсънните си нощи и да спреш негативните диалози в главата си. Означава да спреш да се взираш в болката и да я оставиш да си тръгне от теб, за да може да се отвори място за радостта и любовта. Означава също да можеш да простиш и на себе си, най- вече на себе си….Да можеш, от друга страна, и да имаш силата да кажеш “съжалявам”. Да протегнеш ръка към сгрешилият, и кажеш поне “опитвам се да разбера”. Защото непрощаването пречи на щастието, във всичките му измерения. А ние всички грешим, волно или неволно. Няма “безгрешници”.
Молитва
За сълзите, които ме накараха да пролея- прощавам!
За болките и угорченията- прощавам!
За злословията и лъжите- прощавам!
За омразата и преследването- прощавам!
За ударите, които ме раниха- прощавам!
За погубените мечти- прощавам!
За мъртвите надежди- прощавам!
За липсата на любов и ревността- прощавам!
За злите намерения- прощавам!
За несправедливите присъди- прощавам!
За безразличието, гнева и лошотията- прощавам!
За пренебрежението и забравата- прощавам!
На света, с цялата му злост- прощавам!
Прощавам и на себе си!
Нека несгодите от миналото не тежат повече върху сърцето ми.
На мястото на оскърблението и мъката- поставям разбирането и разбирателсвото.
На мястото на негодуванието-поставям музиката, която излиза от сърцето ми.
На мястото на болката—поставям забравата.
На мястото на отмъщението- победата.
Ще мога да обичам без да ми отвръщат с обич,
да дарявам дори когато съм лишена от всичко,
да работя с радост въпреки всички трудности,
да протегна ръка макар и самотна и изоставена,
да избърша сълзите си и да престана да плача,
да повярвам дори когато никой не ми вярва..
Така да бъде.
Амин!
Паулу Коелю – “Алеф”