Eднакво  ли обичаме децата си?

Aз съм детски учител, и влагам  лична емоция  в работата си.  Всеки четири години „преболедувам’’раздялата си с тях.  После минава време,и някои от тях се връщат,само за една среща с мен.  И тогава си давам сметка, защо само някои от тях правят това? И сега, отговора ми е ясен: защото, съм вложила повече лично отношение и любов,а това не е останало незабелязано от децата.  Понякога успяваме да държим под контрол емоциите си, но не и чувствата.

И идва ред на въпроса: Възможно ли е да не обичаме по еднакъв начин?

Много често децата се съревновават за обичта на родителите си.  Те изразяват своите страхове с много въпроси,за това, колко ги обичаме и дали ще ги oбичаме, ако не са били послушни днес в детската градина?Сравняват любовта ни и се борят всеки ден, за онова, което не им достига. Аз самата, като родител, съм била в подобна ситуация неведнъж. И не защото не съм могла,да се владея. Децата провокират с отношението си в редица ситуации. Няма родител, който да не иска да постигне,баланс, хармония, синхрон в отношенията с децата си. Психолозите казват,че след раждането на второто дете в семейството,сърцето на майката се удвоява. Това всъщност е феномена, да бъдеш майка. И все пак, родителите общуват по различен начин с децата си, поради уникалността, на всяко едно от тях. В любовта различието, не означава качество. Това трябва, много добре да се знае. Опасенията на децата, че родителската обич е различна, вероятно, ще провокира тяхното отношение към бъдещите им деца. Ще носят безпокойствието си от детството и чувството на ревност. Тя- ревността е обезпокояващо чувство. Може да има различни лица. Зависи от характера и емоционалността на децата ни.

Много семейства, постигат равновесие в собствените си отношения(майка, баща), че вменяват на децата си пълен синхрон. Живеят в хармония,децата се чувстват обичани еднакво и не могат да изберат родител, който да доминира в техния живот. Не трябва да пренебрегваме факта, че майката и бащата имат различни модели на общуване и съответно се възприемат от по различен начин от детето.

И така, възможна ли е еднаква обич? Еднозначен отговор няма. Не даваме еднакво, защото  е не възможно. Общуваме с децата си така,както ни диктуват обстоятелствата. Често аз самата съм се обвинявала в несправедливост, към едно от децата, а толкова много искаме, да сме перфектни. Много е тежко като родители, да живеем, с чувство на вина. Но сега от позицията на времето, не мога да не отбележа, че изпитвам чувство на радост,удовлетворение, понякога дори респект, от постъпките на своите пораснали деца. Сигурна съм,че от позицията на вече самостоятелни хора, могат да разберат, да простят моите действия тогава в ранната им възраст. Да простят неравнопоставената родителска любов(ако мога да я нарека така).

А дали не е така, защото припознаваме себе си в своето дете. Може приликата да е впечатляваща (както емоционална така и физическа) именно поради това, родителят да не толерира детето си. Защото всичко е напълно индивидуално и зависи от това, дали познаваме и одобряваме себе си, и съответно виждайки свои черти, може да провокира положителна или отрицателна нагласа.

И родителите се променят. Една и съща майка не може да отгледа децата си по един и същи начин. Само от факта че на 20 години е една , а на 30 има различни приоритети опит и мироглед. Получава своя опит и уроци от живота. И със всяко следващо майчинство опита , рутината и знанията си казват думата.

И така, да не забравяме, че децата имат различен характер. По – артистичното например естествено ще привлича вниманието на родители и околни. А другото за него остава да бъде „ лошото”, защото е установило, че и по този начин успява да привлече внимание. И неусетно става деленето. Но какво е майчиното сърце? То е като свещ , от която може да се вземе огън много пъти. Тя обича децата си заедно като цяло, а не всяко едно по отделно. Можем ли да обичаме децата си еднакво? Не може да се отговори еднозначно , защото става въпрос за емоция.

Нищо не е само черно и бяло и рецептите са невъзможни. И понеже нюансите на сивото са  много всеки от вас трябва да намери своя оттенък.