Направете си ,,Фаберже’ – Втора група

Имало едно време един цар… Така започват много приказки, пълни с вълшебства и тайни. Така започва и историята на един от най-великите бижутери, живели някога – Петер Карл Фаберже. Роден е през 1846 г. в Петербург в семейството на френски хугенот. Баща му Густав Фаберже бяга от Франция и през 1842 г. отваря работилница за бижута в старата руска столица.
Карл посещава немско училище, а по-късно – специализирани златарски курсове в Дрезден и Франкфурт. Надарен с предприемчив дух, усет за продажби и невероятен бижутерски талант, той успява да развие бизнеса на баща си и работилницата му бързо се разраства, давайки работа на 500 човека. Фаберже бързо печели популярност с фината и изящна изработка на поръчаните бижута и предмети. Истинската му слава идва с поръчките за специални подаръци за императорското семейство.
Великденски яйца с изненада
През 19-ти век Великден се приемал за най-големия църковен празник в Русия и по традиция хората си разменяли ръчно изрисувани яйца. Сред заможната аристокрация било разпространено да се подаряват и скъпи украшения под формата на великденско яйце. През 1885 г. цар Александър III искал да зарадва съпругата си императрица Мария Фьодоровна с нещо специално. Той знаел за славата на Фаберже и го ангажирал с изработването на подаръка. Самият цар дейно се включвал в проектирането на дизайна, давал идеи и следял работата. Първото великденско яйце на Фаберже не впечатлява с разкошна украса – черупката е от фин бял елмайл, но след като се отворела вътре имало златен жълтък, в него пък била скрита златна кокошка, украсена с рубини, а в нея – миниатюрен модел на царската корона и рубин, който Мария Фьодоровна можела да носи на врата си (последните два предмета са загубени). Императрицата била силно впечатлена от изящната изработка и множеството изненада, излизащи от вътрешността на яйцето. Така се поставило началото на 32-годишна традиция на императорския двор да поръчва великденски подаръци в работилницата на Карл Фаберже.

От услугите на известния бижутер са се възползвали и други представители на руската аристокрация. Богатият велможа Александър Келх, например, е поръчал цели седем яйца за съпругата си Варвара Келх, всички по-големи от тези на императрицата.
През периода 1895-1916 г. Фаберже изработил още 44 от своите великолепни яйца за император Николай II, който поръчвал всяка година по едно за съпругата си Александра Фьодоровна и майка си. Вдъхновен от императорския начин на живот, бижутерът претворява моменти от него със скъпоценни камъни и злато. Всяко яйце крие в себе си някакъв малък „сюрприз” – кораб, влак, църква, кошница с цветя, снимка на престолонаследника, който дава и уникалното му име: „Ренесанс”, „Розова пъпка”, „Кошница с цветя”, „Лебед”, „Зима”, „Петър Велики”. Висококвалифицирани майстори са работели повече от година време в пълна тайна по създаването на всеки шедьовър.
Избухването на революцията слага край на процъфтяващия бизнес на работилницата на Фаберже. Тя е разграбена и разпродадена, а самият бижутер е принуден да бяга в Германия, а по-късно и в Швейцария, където умира през 1920 г.
Счита се, че Карл Фаберже е изработил 52 (според някои източници 50 или 54) яйца за императорския двор като от тях до нас са достигнали 42.

Днес уникалните произведения на изкуството са пръснати по цял свят и се намират в държавни и частни музеи и колекции. Всяко едно от тях има своя история, често свързана и с трагичния край на династията Романови, която засилва интереса към него. За своеобразен връх в изкуството на Фаберже се счита зимното яйце, което Николай II подарява на майка си през 1913 г. То е направено от малки кристалчета и над 1 600 диаманта, а външната обвивка е така полирана, че създава илюзията за разтапящ се сняг. Изненадата вътре е кошница с цветя от кварц, рубини и диаманти. Това е и най-скъпото от яйца – 24 600 рубли (днешни 1,87 млн. паунда). Сред притежателите на уникалното яйце е бил и Сталин през 1920 г. Сменяйки различни собственици, следите на скъпия предмет се загубват за повече от 20 г., докато през 2002 г. внезапно се появява на търг в „Кристис”, където е закупено от емира на Катар за рекордните 6,4 млн. лири.
Весели празници! Христос Воскресе! Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци - нека бъдем такива!
