Агресия или вик за помощ                                                      

Агресивното поведение може да се разглежда като едно растение, чиито корени проникват дълбоко в нездравата почва, изградена от следните елементи: липса на самопознание и самоуважение, некачествен самоконтрол, некомпетентност относно собствените емоции. А също и лесна внушаемост, слабо осъзнаване на последствията от собственото поведение, незаинтересованост на индивида от онова, което става със самия него и желание отговорността да се прехвърли върху друг. Когато липсват по-голямата част от тези елементи, „растението” залинява и умира, но една обогатена с такива характеристики почва го подхранва и тогава агресивното поведение процъфтява. Изглежда, че нашата съвременност е богата на изброените елементи, които подхранват растежа и разгръщането на агресивността така, че тя става все по- завладяваща. А в юношеската възраст почти се превръща в норма. Агресивният акт може да бъде и вик за помощ на една самотна и страдаща дълго време душа. Но преди всичко той е себеизява на егото и опит да се привлече вниманието на другите. Възможно е агресията да бъде резултат на продължително гледане на филми с натрапващо агресивно съдържание в подсъзнанието на подрастващите. Възможно е също дълго да се натрупва душевен дискомфорт, който се отприщва, когато достигне критична граница от насъбрано безпокойство, страх, тормоз, липса на внимание и обич. В някои случаи юношите подражават на агресивна група от хора или някакъв външен агресивен модел с цел да се на- прави волеизява. Целта може да бъде издигане на собствената значимост за сметка на омаловажаване значимостта на другия и налагане на волята си над неговата. Крайният резултат е отприщване и изразходване на насъбрана негатив- на субстанция и постигане на удовлетворение от победата над жертвата. Агресията създава възможност юношите да почувстват собствената си значимост, като употребят физическа сила, власт и надмощие над другите. Актът на агресията е мимолетен, краткотраен във времето, но нанася дълготрайна травма. Често след извършването на агресивен акт агресорът се „събужда” и съжалява за стореното. Разбира, че е попаднал под влияние на гневен пристъп, който го е заслепил и без контрол се е излял върху друг човек. Причините за агресията биха могли да бъдат много, но при подрастващите е неудовлетвореност на личността, постоянен вътрешен дисонанс и душевен глад, причинен от липса на грижа и любов, на добро възпитание или на незачитане на индивидуалната човешка свобода. Агресията е външен и краен резултат от дълъг процес във време на натрупване на нещастни изживявания, които формират вътрешен център на разочарование и обида, а понякога и срам. В този център се настанява фрустрация ( неудоволетвореност, отчаяние).И причината е , когато децата не получават необходимото време, грижа, любов, топлина, уважение, внимание, слушане и разрешаване на текущи проблеми от страна на възрастните. Накрая клапанът, който потиска всичко това, се отпушва и се освобождава неконтролируема енергия, която често се стоварва върху невинен човек. Получава се нещо като обсебване от енергийна вълна, която удря и извършителя, и пострадалия. Щетите могат да бъдат големи и за двете страни и оставят дълбоки следи. Често се случва нараненият да крие раните си и да се стреми на всяка цена да запази илюзията, че е съвършен. Той не може да понесе истината и предпочита удобството на лицемерието и фалшивото себеизтъкване, които на свой ред го подтикват към язвителност, вербална или невербална агресия, обвинения и самообвинения, така че той започва да се върти в порочен кръг. Когато суетността се проявява предимно като самозащита, младият човек много трудно се развива вътрешно, защото трябва да влага цялата си енергия, за да поддържа фалшивата си личност и да проектира своите недостатъци върху външния свят. Тогава душевната слабост се изявява като високомерие, цинизъм и нападателност без външен повод и най-вече непризнаване на никого освен себе си. А това води до непрекъснато търсене на изкупителни жертви, казва психологът Диана Демирева пред „Антропософски вести”. Ето защо е много важно да се стремим да поддържаме здравословно равновесие, да осъзнаваме, че нещата, които ни възмущават в света около нас и у другите хора се коренят в собствената ни вътрешност, която проектираме навън.