Ръката

Уводната статия във вестника в Деня на благодарността разказваше за една учителка,  която накарала своите първокласници да нарисуват нещо,  за което са благодарни. Смятала, че тъй като децата идват от бедни райони,  всъщност може ли да бъдат благодарни за много малко неща. Предполагала,  че повечето от тях ще нарисуват пълнени пуйки или маси с храна. Учителката била изумена от рисунката която и подал Дъглас – еднa несръчно,  по – детски нарисувана ръка.

Чия била тази ръка?Класът бил очарован от абстрактната рисунка.

-          Сигурно това е ръката на Бога,  който ни дава храна – казало едно от децата.

-          На някой фермер е – обадило се друго,  - защото той отглежда пуйките.

Най – накрая,  когато другите ученици били заети с работа,  учителката отишла при Дъглас и го попитала чия е ръката.

-          Това е вашата ръка,  госпожо – отронил той.

Тя се спомнила,  че често когато се връщали от междучасие,  тя била хващала Дъглас,  едно мръсно и нещастно дете,  за ръката . Тя правела това и с другите деца. Но за Дъглас то означавало много. Може би това е смисълът – да благодарим не за материалните неща,  които ни се дават а за възможността по някакъв, макар и незначителен начин да дадем на другите.

Откъс от „Пилешка супа за моята душата”

Да можеш да даваш.  Най-висшето изкуство. Да даваш, без да чакаш отплата. Без да измерваш  колко и кога си дал? Да даваш само за да видиш радостта в очите на човека до теб. За мен това е изкуство. И не говоря тук за материална подкрепа само. Много пъти ние хората имам нужда, някой да ни забележи. Да отдели време и да поеме част от товара на проблема, който пак е наш, но ти не се чувстваш сам с него.  Някой е помислил за теб, дал  е нещо за теб, дал е част си от себе си. Или както се пее в песента на Емил Димитров – „Ако си дал”                                                                                                                                      

 …. Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си

не си живял, не си живял напразно. . …………..