Нарцистичните майки и техните деца

Какви са обичайните начини, по които нарцистичните майки могат да повлияят върху отношенията с дъщерите им?

Зависи колко нарцистична е майката. Тези родители не могат да признаят и позволят личната автономия и граници на тяхното потомство. Те използват децата си като инструмент за получаване на удоволствие и увеличаване на влиянието си. Тяхната любов зависи от «представянето» на децата им, както и от това, доколко ще оправдаят очакванията, желанията и преоритетите на майката.

Следователно, нарцистичните родители се люшкат между емоционално изнудване, когато търсят вниманието на децата си, като ги подкрепят или съгласяват с тях (извесно като «нарцистично удовлетворяване») и строго обезценяване и мълчание, когато искат да ги накажат за това, че са преминали границата.

Такова непостоянство и непредсказуемост кара децата да се чувстват несигурни и нестабилни. В зряла възраст, тe винаги ще имат усещането, че трябва да завоюват всеки «залък» любов; ще бъдат бързо и лесно изоставени, ако допуснат грешка; oсновната им роля ще е да се грижат за техните партьори, колеги, приятели. Ще вярват, че не са толкова значими и можещи, както останалите около тях.

Кои са основните притеснения, когато дъщерите на такива майки имат, когато установят връзка с друг човек? Кога тези взаимоотношения могат да се развият или прекратят?

Децата на нарцистични родители са слабо адаптивни. Тяхната личност е ригидна и предразположена да прояви психологически защитни механизми. Следователно поведението им е едно и също през цялото време на връзката, независимо от променящите се обстоятелства.

Като възрастни, поколението на нарцистичните хора може да идеализира основната патологична връзка (която е с техните нарцистични родителите). Те са изцяло зависими от заобикалящите ги хора, що се отнася до задоволяване на потребностите им и емоционално удовлетворение. Те са подчинени, имат изискващо отношение и демонстрират покорност. Основният им страх е да не ги изоставят, поради което се вкопчват в партньора, от когота зависят, демонстрирайки незряло поведение, в усилията си да запазят връзката. Тук, дори взаимоотношенията да са изградени на базата на злоупотреба или насилие, те продължават да ги поддържат. По този начин контролират своите насилници, поставяйки се в позицията на жертва.

Някой от тях се превръщат в инвертирани нарцисисти (inverted narcissists). Това са така наречените ко-нарцисисти, чието поведение е насочено към търсене на тяхната противоположност. Въпреки всичко фактът, че живеете с нарцистичен човек, имате връзка с такъв, работите или сте женени за такова лице не означава, че сте инвертирани нарцисисти.

За да се определите като такава персона, трябва да имате желание за отношения с нарцистична личност, независимо от отрицателното поведение върху вас. Трябва да демонстрирате желание за връзка само с такива хора, въпреки травматичният опит, които сте имали. Отношенията с друг тип личност трябва да са незадоволителни и да усещате неудоволствие от тях.

Една малка част приключват като доминиращи и нарцистични, подражвайки и имитирайки основни родителски черти и поведение. Емоциите на тези деца, под влиянието на потребностите на родителите, са погребани под «белези», които са се оформили, сраснали и втвърдили, в продължение на многократните злоупотреби с тях. Обикновено под чувството на правота, липсата на емпатия, самонадеяност и надменост се крие несигурност и обезценяване на собствената личност.

Тези хора са непокорни (отхвърлят и презират властта), независими и контролиращи, егоцентрични и агресивни. Страхуват се от интимността, поради което често подхождат нерешително и избягват отговорността и поемането на ангажименти. Те са така наречените «вълци единаци», което подсказва и лошата им позиция при работа с екип. Поведението им е вид защитна реакция. Те се ужасяват от собствената си слабост и се стремят да я преодолеят, чрез създаване на илюзорен образ за могъщество, всезнания, успех, самостоятелност и превъзходство.

Как нарцистичните майки се намесват (или вкопчват) в любовния живот на дъщерите си или техните запознанства? Може ли да се сравнят с обикновените майки?

Нарцистичната майка има контролираща зависимост и не може да се откаже от адекватните и изпитани източници на «нарцистична доставка» (възхищение, ласкателство, внимание от всякакъв вид). Децата са длъжни да задоволят тази доставка и това е тяхната главна роля. За да са сигурни, че детето има граници и не се формира като независима и автономна личност, нарцистичните майки наблюдават внимателно живота му и насърчават зависимо и инфантилно поведение.

Такива родители подкупват децата си (като предлагат безплатно съжителство, финансова подкрепа или «помощ» с ежедневните задачи), изнудват ги емоционално (постоянни изисквания и търсене на помощ за домакинската работа под претекст, че са болни или инвалиди) и дори ги заплашват (например: детето ще се лиши от наследство, ако не се съобрази с желанията на родителите си). Нарцистичната майка успява много добре да прогони всеки, който би могъл да застраши симбиотичната й връзка или, казано по друг начин, деликатния, мълчалив договор. Тя саботира всяка форма на близост още в началото, като по този начин детето расте в лъжи, измама и презрение.

Нека не забравяме, че всички проблеми започват от ‘’детската стая’’. Комлексите на родителите, недостатъчната им готовност да бъдат такива, ‘’модните тенденции’’ във възпитанието не носят нищо градивно. Децата са и могат да бъдат лесно един експеримент в ръцете на въарастние. Те са чисти неподправени и доверчиви, и именно от тук започват проблемите. Каква е ползата от това да създаваме себеподобни копия, умалени, малки непорастнали жени. Нима лишавайки децата си от естествения ход на израставането им, можем да дадем не децата си стабилна основа за това утре да бъдат уверени и успешни. Няма нищо по-лесно от това да възпитаваш чрез обич, личен пример(достоен за уважение), споделено качествено време и разговори, много разговори. Няма маловажен проблем в нито една възраст. Децата ни не са за продан. Те трябва да приличат на себе си, да имат своя индивидуалност и почерк. Това е ролята на родителя- да създава, а не да руши. Умаленото копие на нашите виждания не е доброто решение, защото няма по-добро от оригинала!

Използвана литература:

www.relationships911.org/cgi-bin/links/jump.cgi?ID=4335