Скъпа, не бих откъснал тези цветя за теб...

Винаги е трудно да вземеш решение за развод с човек, когото си смятал за любовта на живота си. За съжаление хората понякога се разделят просто защото се отчуждават или съвместният им живот не съответства на очакванията. Има и случаи когато забравяме за всички малки неща, които прави другият за нас, спираме да ги забелязваме и дори сме готови да ги захвърлим с лека ръка.

Вижте една история, която ще ви накара да се замислите и да погледнете отново човека до вас... Може би по по-различен начин.

Съпругът ми е инженер по професия. Обичам го заради неговата стабилност и сдържаност. Обичам топлината и усещането за сигурност, които ми дава.

Но сега, след три години връзка и две години брак, като че ли започнах да се изморявам от него. Всичко, заради което го обичах, постепенно се превърна в обект на недоволството ми.

Аз съм изключително сантиментална и чувствителна жена и се нуждая от романтика и емоции в живота си така както децата се нуждаят от сладки лакомства. А мъжът ми е всичко друго, но не и романтичен. Неговата сдържаност и невъзможност да украси живота ни с малко романтика ме доведе до пълно униние и скука в брака ни.

И един ден просто реших, че не мога повече така и че трябва да се разделим. Когато му го съобщих, той ме погледна шокирано и просто попита: „Но защо!?"
„Изморих се... – отговорих му. - За всичко в този свят ли трябва да има някаква причина?"

Той мълча през цялата вечер, потънал в собствените си мисли. От което разочарованието и раздразнението ми само се усилиха. Пред мен стоеше мъж, който не можеше да изрази емоция дори в момент като този.

В края на вечерта той ме попита: „Какво да направя, за да промениш мнението си?"
Прави са хората като казват, че човек трудно се променя. А по отношение на него, аз бях напълно изгубила надежда, че може да се промени. Погледнах го в очите и казах: „Ще ти задам един въпрос и ако отговорът ти успее да ме убеди, ще променя решението си. Представи си, че ми се иска да получа цветя, които растат единствено на стръмна и непристъпна скала, до която и двамата знаем, че ако се опиташ да стигнеш, ще загинеш. Какво ще направиш?"

„Ще ти отговоря утре." – беше лаконичният му отговор.
Ако до момента имах някакви надежди, те съвсем се изпариха след този отговор.

На другата сутрин след като станах, видях, че съпругът ми не е вкъщи. На масата открих бележка. Още първото изречение ме довърши – „Скъпа, не бих откъснал тези цветя за теб. Но нека ти обясня причината за този мой отговор..."

Все пак продължих да чета...
„... Знаеш колко трудно се справяш с програмите на компютъра си и колко често се изнервяш, когато изгубиш някой файл. Мисля, че трябва да запазя пръстите си, за да мога да отново да ти помагам с компютъра. Знаеш, че постоянно забравяш ключовете си, затова мисля, че е по-добре да запазя краката си, за да мога отново бързо да стигам до теб и да ти отварям дома ни. Спомни си колко обожаваш пътешествията и как винаги се губиш в непознат град. Затова трябва да съхраня очите си, за да ти показвам пътя. Ти обичаш да си стоиш вкъщи, но аз се тревожа, че може да ти е скучно и самотно, затова трябва да запазя устата си, за да ти разказвам забавни истории. Искам да имам ръце и крака, за да мога, когато остареем, да ти помагам да правиш своя маникюр и да подреждаш побелялата си коса... да те държа за ръка докато се разхождаме край брега на морето и да виждам лицето ти, озарено от залязващото слънце...
Затова скъпа моя. Не мога да откъсна онези цветя за теб и да загубя живота си. Освен ако не съм сигурен, че на света има някой, който те обича повече от мен..."

Сълзите се стичаха по бузите ми и започнаха да капят върху листа хартия. Продължих да чета.

„... а сега, след като си стигнала до края на моята бележка, в случай, че отговорът ми те удовлетворява, можеш да отвориш входната врата. Аз съм отпред и нося мляко и любимите ти кифлички."

Втурнах се към вратата и когато я отворих, той стоеше пред нея с разтревожено лице, здраво стискайки в ръце плика с кифличките.

Сега знам, че никой никога няма да ме обича така, както той. И не искам никакви цветя от никаква стръмна скала!

Такъв е животът. Такава е любовта. Когато си обграден от любов и грижа, ти преставаш да ги забелязваш и да ги цениш, искрата на вълнението угасва и ти започваш да игнорираш истинската любов, която се спотайва в спокойствието и в ежедневните неща.

Не забравяйте, че любовта се проявява в най-различни неща, и в най-обикновените и дребни неща, а цветята и романтиката са само на повърхността на отношенията.

Източник: elitereaders