Koгато думите не стигат

 

Занимание по Изобразително изкуство

 

 

 

Цел:

1. Децата да рисуват на фона на непознати класически произведения.

2. На фона на музиката исках да провокирам асоциативното им мислене и въображение.

 

Задачи:

1.Да подберат без моя намеса изразните средства( моливи, пастели, бои , основа)

2.Рисунките им да бъдат различни.

3. Да се опитат да изразят всичко, което усещат чрез музиката.

4. От рисунките им да личи настроение, чувства, емоция

5.Децата трябваше да избират на коя музика да рисуват, от три поредни музикални произведения.

 

Започнах с ,,Ave Маria”

 

 

Децата бяха пръснати на различни места. Някои седяха и просто гледаха листа. Други, бяха затворили очи.

Въздействието при нас възрастните е безспорно. Провокира ни. Прави ни слаби. Но и при децата се получиха интересни неща.

За едни е извор на наслада и удоволствие, но за други, провокира тъга. Това показа и едно от децата, което избра да рисува на ”AveMaria”.

Започвам с тази, която ми направи огромно впечатлени. Детето почувства и изрази това:

 

"Погребение"

 

 

Ние наистина не знаем, колко силни емоции могат да имат понякога децата ни. Признавам, останах изненадана. Но живота не е само низ от удоволствия, всички знаем добре това. Може би, това беше наскоро преживяна загуба, или просто моментно състояние. Децата са склонни да забравят бързо в тази възраст, но не и в този случай. Искам да отбележа, че самото дете е по-различно от останалите, дълго време се борих за вниманието му, да споделя, да се почувства уютно в детската среда. И именно тук музиката свърши своята работа, детето беше себе си. Първата изпълнена задача.

 

 

"Влюбените деца"

 

 

Жизнерадостна, цветна с много настроение. Сърцето е нарисувано дори с корона. Израз не просто на любов, а на споделени и шеметни чувства. Сантиментално бонбонен при вкус, типичен точно за тази възраст. Съвършено различна, пълна с живот и ентусиазъм.

 

 

 

Започна David Garrett-Karmen fantasy

 

 

 

Тази серия рисунки ми харесаха, заради нетипичните заглавия, които поставиха децата.

 

„Любов за двама”(В Париж под моста на влюбените)

 

 

 

 

 

Отново много жизнерадостна, цветна и пълна с любов. Самото дете има натрупан опит, пътувания, а и е много емоционално.

 

"Ромео и Жулиета" - серенада.

 

 

 

Много приятно съм изненадана тук. Първо асоциацията след’’Кармен” е логичен отговор в рисунката нa това дете. Но това е и една от малкото негови рисунки с толкова смисъл и фигури в движение. Както казах, рисуването не е силната му страна , но музиката отново е казала думата си. Слушайки, то се е освободило от несигурността и направи това, което виждате. Отново изпълнена задача. И пак поклон пред тази магия-музиката.

 

„Милосърдие”

 

 

 

 

Не мога да скрия, развълнува ме много. Не зная, дали това е отзвук от само от второто произведение, дали е ефект от нестандартния начин по който протече заниманието? Но детето ме впечатли с темата на своята рисунка. Дълбоко човешка, хуманна и за съжаление в тон с времето, в което живеем. Един човек, който търси храна по кофите, и друг, който не остава равнодушен пред това. Имали сме много разговори на тази тема, но не допусках, че толкова силно впечатление и така дълбоко е останало всичко това в душата на Светлъо. Всичко се учи. Но да бъдеш човек е качество, което трябва да се извади, провокира и адмирира. Нямам какво да кажа, освен, че съм горда с тези деца.

 

И така, музиката звучеше една след друга и стигнахме до Моцарт - Турски Марш

 

 

 

Тук рисунките са много цветни, с настроение, цветя и лято.

 

Представям ви ”Влюбената принцеса”

 

 

 

 

Около нея и истински рай. Тя е толкова влюбена, а сърцето и е нарисувано голямо, като апликация на дрехата и. Този мотив, беше запазена марка на децата ми, през последната година в детската градина.

 

„Момиче под дъгата”

 

 

Отново завладяващо настроение. Когато попитах детето:-”Какво прави това момиченце?”

-„Прави света красив”-беше отговора.

Какъв по-добър отзвук и отговор. Каква по-добра мотивация и желание, да направим нещата, света цветен и красив.Защото живота има цвят, много цвят. Колкото са всичките нюанси на зелената трева, небето и цялата действителност в рисунките на децата.

 

И какъв по-добър завършек на това емоционално занимание на децата, избрали да рисуват на Моцарт.

 

„Обяснение в любов”

 

 

Това провокира музиката, и любовта доминираше в рисунките им.

И какво по-хубаво от това? Нима любовта не е всичко към което се стремим през целият си живот.

И така, заниманието свърши. Гледах рисунките, и не открих нито една, която да се повтаря. Бях доволна от показаните резултати. Всички бяха себе си , със своите емоции и чувства. Бяха различни! Още една изпълнена задача. Свободния човек е различен. Той не се страхува, да експериментира, дори да сбърка. Исках точно това да бъдат те, новите попълнения на бъдещите първокласници. Исках да покажа, че има начини човек да е щастлив с много малки и дребни неща, които всъщност правят чудеса с нас хората. В случая музиката извади всичко най-добро от тях.. Исках и им казах, че живота е красив, когато е изпълнен със съдържание, музиката може да бъде чудесно средство да изразяват себе си, своята индивидуалност…или просто да знаят как да кажат:

 

”Обичам те”, когато думите не стигат, тогава започва музиката!