Никой не може да те притежава

1 1 1 1 1 Rating 4.93 (56 Votes)

Никой не може да те притежава

  

Един приятел ми донесе лист, на който от неизвестен автор беше написанo следното:

"Твоите деца, не са твои деца, а синове и дъщери на копнежа на живота…."

 

Извинете ме, ще продължа, но първо искам да ви попитам:

Родители ли сте вече? Или не сте, но очаквате да станете? Рано ви е още, не сте подготвени за това? Да може би, бих се съгласила безусловно тук с вас. Да си родител е колкото и невероятно преживяване, толкова отговорно и безумно трудно. Защо мисля така? Защото след еуфорията на появата на малкия човек в семейството, още веднага след това, започва възпитанието.Да но не само на детето, а на нас самите.Да, правилно разбрахте- на нас самите. Колкото и странно да ви прозвучи, децата възпитават нас чрез всички малки и големи препятствия, през които се налага да преминаваме заедно. Колко ли пъти сме се чудили какво да направя сега? Правилно ли постъпих? Сега ще го накажа, а след пет минути се само наказваме и си вменяваме куп прегрешения, които дори все още не сме извършили. И така минават годините, лутаме се с децата си и търсим правилната посока. Няма родител, който да не иска да даде най- доброто от себе си. Няма дете, което да не заслужава да го получи. И струва ми се точно тук започва проблема. Ние родителите трябва да даваме, не само материална стабилност на децата си, но и самочувствие, че са личности. Във всяка една възраст детето е личност Не изградена, но има своите основания и право де бъде уважаван. Нямаме право да пренебрегваме нито един момент.. Както няма и дребни проблеми по пътя на порастването на нашите деца.. Неумолимата логика на живота. Да, нашите деца. Както и да сме ги възпитали, те са ,,нашите деца’’. Толкова много искаме да са добре, да са защитени от живота на вън, че забравяме колко са пораснали.Не се интересуваме от това, че може би искат да имат свой живот различен от нашите разбирания? Забравяме за потребността им да решават сами, дори с риск да направят най- неуспешните стъпки в живота си. С ръка на сърцето всеки един от нас знае, че попада в категорията на,, грижовните родители’’. Но всъщност от другата страна децата ни искат само едно… да вървят по пътя си. Искат да ги обичаме, без да им пречим. Да им помагаме, но когато те поискат това. Да бъдем до тях, но да не ни усещат, само когато е необходимо, да им протегнем ръка и те да я поемат. А когато всичко около тях е наред, отново всеки да поеме пътя си. Зная, че е много трудно за всички, които сме родители да приемем това, но колкото по- бързо осъзнаем, толкова по- лесно ще общуваме с децата си, без да ни боли, защото не сме им нужни. Напротив, трябваме им, както преди, така и сега. Само, че по друг начин, различен от нашия, но и близък до него. Защото каквото и да си говорим ние сме тяхното ,,вчера", а те нашето ,,утре’’. За това и за цялото ви търпение до тук е и обещаното писмо. Може би някъде между редовете ще познаете себе си?

Твоите деца, не са твои деца, а синове и дъщери на копнежа на живота. Те идват от теб и чрез теб, но не ти Принадлежат. Може да дадеш подслон на тялото им, но не и на Душата им. Защото те живеят в къщата на утрешния ден, където ти не можеш да отидеш, дори и на сън!

   Можеш да се опиташ да приличаш на тях, но не се опитвай да ги накараш да приличат на Теб, защото светът не върви Назад и не спира при Вчера.

     Аз съм вчера моите деца са Утре. Това е едно от нещата, които всеки родител трябва да научи и да си повтаря като молитва, за да живее в мир с Децата си!

 

 

Посетители

521654
Посетители в сайта 0
Гости в сайта 17

Търсене