Мамо защо плачеш?

Малко момче попитало майка си: „ Защо плачеш?”

„Защото съм жена”- отвърнала му тя.

Не разбирам?- казало то. Неговата майка само го прегърнала и казала: И никога няма да разбереш.’’

По- късно малкото момче попитало баща си: „ Защо мама сякаш плаче без причина?’’

„Всички жени плачат без причина.’’- само това могъл да отговори баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудело защо плачат жените.

Най- накрая порасналият мъж попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?’’

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете и достатъчно силни, за да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.

Дадох и твърдост, която позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква.

Дадох и чувствителност да обича децата си въпреки всичко, дори когато детето я е наранило много.

Дадох и сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох и мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

И накрая – дадох и сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли сине- казал Господ- красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има, или начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето и- мястото където живее любовта.

            Тази история е поздрав към всички жени и майки. За нас жените с главна буква.За това, колко достойно можем да носим името – Жена. Не се страхувайте да плачете, обичате, да се смеете…да бъдете жена. Не забравяйте всеки ден,че първо трябва да сме жени, а после всичко останало. Както уважаваме себе си, така ще ни уважават и останалите. Няма по-добра майка, от щастливата и по- любяща жена, от реализираната. Но реализирана не само в това, което прави, а най-вече забелязана, оценена по достойнство от човека до себе си. Ние сме трудно разбрани, но необходими. Без нас света нямаше да бъде същия! Защото всичко, което правим – е изкуство.Начина по който живеем, изглеждаме, подреждаме дома си, общуваме с околните. Всичко от сутрин до вечер е арт. Знам колко е трудно, да бъдем винаги перфектни, но и не е задължително! Просто трябва да бъдем жени! В това е вековната ни сила, чара и всичко създадено в годините.

   Защото:,, Лицето на мъжа е неговата биография. Лицето на жената, нейната фантазия”.И не забравяйте, че само ние жените,, говорим два езика, но само единият се изразява с думи’’.

   Останалото, което мога да кажа е: говорете по-често втория език…бъдете Жени с главна буква всеки ден!

Поздрав към жсички жени с "Усещане за жена"