Хиперактивните деца

Агресивността и конфликтите придружават израстването на децата. Хиперактивни, чувствителни или разсеяни децата, трябва да бъдат приучвани да се справят и да разрешават проблемите, свързани с подобни негативни чувства. Много често контактът с обкръжението научава децата на защита и преодоляване на неприятни ситуация, друг път - семейната среда помага много. Повечето “хиперактивни деца” са импулсивни, действат необмислено и нямат търпение (качество, присъщо на всички малчугани). В процеса на израстване “темпераментните черти” в характера им са в непрекъснато преплитащи се противоположности – търпение с нетърпение, изчакване с действие, раздразнителност с мълчание. В предучилищна възраст в голяма степен децата са повлияни от предпочитанията и поведението на родителите си или на човека, който се грижи за тях. Добро и лошо, хубаво и грозно - у детето като “огледален” образ се проявяват чувствата и действиятия на човека, с когото живее то. Колкото по-рано на децата се предложи положителен семеен социален климат, толкова по-голяма би била вероятността то да развие качества като толерантност, разбиране и търпение. За новороденото например е от изключително значение не само правилното хранене, но и силната емоционална подкрепа, изразявана чрез милувки, докосвания, гушкане, люлеене, припяване на песнички. Уважението между членовете на семейството е основа за изграждането на себеуважение и респект и у самото дете. Необходимо е да му се предостави възможност то само да показва, че разбира грешките и трудностите, както и успехите си, да се научи да поема отговорност за тях.  Тази “роля” не би трябвало да бъде превземана от родителите, които много често се превръщат в “адвокати” на децата си. Много често родителското поведение е продиктувано от мнението им, че детето им е неспособно да се справи само - напр. с по-натрапчивото поведение на приятелчето му, и родителите взимат страна в отношенията между двете деца. В други случаи тяхното поведение е резултат от чувство на неудоволетвореност от същността на самото им дете и неговите поведенчески прояви. Тук добре познати са реплики от типа “От теб няма да излезе нищо. ” Подобни действия от страна на родителите са последното, от което се нуждае детето, за да изгради положителна самоувереност.   След като постъпи в яслата или детската градина, детето почти веднага е в състояние да прояви характерните за “хиперакakтивните деца” черти в поведението - липса на вниманието и съсредоточеност или непрекъснато неспокойно движение. То не е в състояние да поддържа една игра за известно време, поведението му е скокообразно, необмислено и неспокойно (особено, ако е в група от деца), вниманието бързо отслабва. Всичко е за кратко и набързо. Тича буйно из стаята (помещенията), разстройва играта на другите деца, предпочита много шумните игри с много движение. Играта с конструктур, рисунките остават недовършени, а вече се започват нови. Лесно се разсейва от играта на други деца наоколо; не усеща къде е “границата” на допустимото; необходимостта да изчака реда си намалява интереса му. Все пак при игра с любими играчки вниманието му може да бъде задържано за по-дълго време. Какво бихте могли да се опитате да направите, за да подобрите всекидневието на едно такова дете?Според педиатри и терапевти, за “хиперактивните деца” от голямо значение е тичането и движението “на свобода” – без ограничения и норми. Открийте просторни местности или подобни места в парковете, където детето не би се притеснявало от поведението си като постепенно то трябва да бъде приучвано към спазването на определени норми на поведение. Подходящи са игрите с топки, и всички, свързани с улавяния, които стимулират развитието на координацията, концентрацията, ловкостта в действието, както и всякакъв вид движения, стимулиращи развитието на двигателната система и уменията да балансира– люлеене, скачане, премятане, пързаляне, превъртания, плуване, катерене, балансиране. За децата, които обичат да рисуват, са подходящи оцветяването на рисунки с повтарящи се мотиви, както и чертането на кръгове и линии. Игри като моделиране, изрязване на фигури от хартия, игра с пясък, хващане, хвърляне, жонглиране, спомагат за развитие на по-фините умения. Постепенно бихте могли да обръщате внимание на изграждането на концентрация и внимание чрез игри и занимания. И тук добре би било, ако започнете със свободни занимания, които да не разстройват други деца наоколо, като постепенно поставяте цели и условия в игрите, които детето да се опитва да постига. Предлагайте упражнения за спокойно седене, наблюдаване, спокойна работа с конструктур, като бавно удължавате времето и се опитвате да контролирате началните опити за отклоняване на вниманието. Похвалете и стимулирайте всеки един успех, независимо колко голям е той. В предучилищна възраст много подходящи са всички игри на гоненица и на откриване на скрити предмети, които пораждат и приучват към чувства като свобода и опасност, победа и страх, преодоляването на препятствията и загубата. Обяснявайте и подкрепяйте поведението на детето, като наблягате на необходимостта от неговото внимание; показвайте му грешките и разговаряйте за тях; ако детето продължава да бъде буйно и непослушно, не повишавайте тон и се опитайте да не се вбесявате – прекратете играта, посочете грешките, оставете го спокойно да седи на едно място, като вид “наказание” (доста труден момент и за двете страни). Изградете си вие, като родител, режим по отношение на времето ви прекарвано с детето – изберете част от деня, което ще принадлежи единствено на вас и детето ви и когато ще можете да играете с него това, което то иска (около 20 мин. биха били достатъчни). През това време в играта не би трябвало да участват други деца. Бихте могли да започнете с реплика като – “сега е нашето специално време за игра, кажи какво ти се иска да правим?” Използвайте времето и вие самите да не бъдете напрегнати и се опитайте да наблюдавате детето ви - какво прави и в какви моменти иска да играе с вас или пък става неспокойно; не поставяйте въпроси и не му казвайте какво трябва да прави; похвалете го от време на време или пък му кажете някоя хубава дума. Ако детето започне да създава проблеми, опитайте се да не избухвате и останете спокойни, но ако прекали – прекъснете играта, като му кажете, че с удоволствие бихте продължи да играете с него, ако се успокои и се държи добре. За всяко едно дете, особено пък за по-емоционалните и “хиперактивни деца”, от изключително важно значение е изграждането на всекидневен режим и спазването на “ритуали” – от събуждането сутрин, закуската, детската градина, обяда, времето за игра, времето на лека следобедна закуска до вечерята и приготвянето за сън. Педиатри препоръчват преди вечеря децата да разполагат с време за игра на открито, на чист въздух; самата вечеря за предпочитане е да бъде лека, придружена с лека напитка, като се избягва прекомерното й подслaждане. Изобщо, за предпочитане е захарта да бъде намалена до минимум – тъй като възбужда прекалено, а последващият ефект е умора и отпуснатост. Захарта е необходима за енергия и за растежа, но за предпочитане биха били някои от нейните по-здравословни й варианти, като не рафинираната захар, фруктозата, както и да бъде заменена от приема на плодове. По време на хранене атмосфера е добре да бъде спокойна, лишена както от прекален шум наоколо, така и от оживени дискусии. След вечеря са подходящи спокойни занимания – рисуване, оцветяване, игра с конструктур. Гледането на телевизия би било добре да приключи поне половин час преди лягане. Подготовката за лягане е свързана с вечерен тоалет и подготовка на леглото. За успокоение и насочване на концентрацията “навътре към себе си”, много подходящи са четено или разказването на приказки в леглото. От значение са и вида на предлаганите приказки – би трябвало да се избягват тези, които събуждат страхове, притеснения или голямо емоционално напрежение. За по-малките деца от особено значение е милването и мачкането на меки, плюшени играчки, които трябва да бъдат поддържани чисти, тъй като лесно събират бактерии, а при по-чувствителни деца биха предизвикали и алергични реакции. Опитвайте се във всекидневието на детето да следната природната последователност “ден-нощ” - от активност към тишина, от напрежение към по-спокойни занимания, създавайки по този начин хармонични условия за израстване. Много е важно, ако в отглеждането на детето участват и други хора, те също да бъдат ангажирани със спазването на определените навици и режим на поведение. В противен случай ги заменете с хора, които биха били съгласни да променят някои свои поведенчески маниери, в полза на опитите ви да помогнете на детето ви да се уравновеси, концентрира и привикне към режим, ред и дисциплина, на които вие държите. Още от предучилищна възраст е подходящо детето да разполага със собствен кът, където би могло да разгърне фантазиите си чрез игри или рисунки и моделиране, или пък просто да отпочива от обкръжението и активността около него. Ще си позволя да цитирам мнение от пост в рубриката - “Радвайте се на децата си такива, каквито са”. Подходяща мисъл, която кара човек да се замисли, като родители не сме ли понякога прекалено критични и взискателни към децата си; или пък прекалено амбициозни в желанието ни да изградим “успешни личности”.