Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

 

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни! 

                                                                                         Джордж ГАРЛИН


 VISHNA

 

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември. 

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. 

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. 

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща. 

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. 

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване". 

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. 

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. 

Защото животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни.

Много вярно и поразително проникновено. Истинско. Дълбоко и за жалост дали можем да се променим или нещата около нас, дори да го искаме, поне малко,. Във вълшебства вече никой не вярва, на прости думи никой не се доверява. Трябват пари. И средства. И коли. И къщи. И мускули и обиди. Доста изкривен свят и доста изкривени възгледи. А как ми се иска да не беше така и да бях в розово. Твърде много. Не съществуват вече хора с ценности и духовни убеждения, а ако да: са твърде малко и не променят нищо. Тъжно и самоубийствено. Един смел поглед около нас ни изпълва само с отчаяние и крехкост. Съсипва ни. Отвътре. Рязко. Дълбоко и ни изпълва със страх от последваща мисъл. Тъжно. За жалост само за малко, след което забравяме, съсипани от проблеми и "какво ще кажат другите." Обезценен живот или липса на такъв.. И искаме да избягаме, лъжем, използваме покосени от многото "свобода" дадена ни от законите. Които така и не важат за всички. Никъде. А така ми се искаше. Утопично и розово. И ето го плана: пишете. Творете. Образовайте се. Ще боли. Много. Отвътре, винаги и ще бъде трудно, и много от "хората" ще ви хулят и мразят за убежденията ви, ще са твърде шашнати от действителността, потискащи, самоубийствени, депресиращи, тъжни. А спокойствието .. е сладко. . Но дали това си струва? Да. Струва си. Струва си защото осъзнавате колко нищожни сме ние на тази Земя, и колко нищожни, маловажни и нископоставени в реалността са парите и техните самозабравени в хаос и плява лидери. Да, плява. Нека статията подтикне едно разумно същество във вас да "мисли". Винаги. И нека оценим даровете дадени ни безплатно, безценни и толкова .. истински .... Защото животът е този и дългът към живота е може би единствената причина за нашето съществуване. Хората отдавна са реализирали несъществуването на утопии, но поне можем да се опитаме да променим малко себе си и да помислим за другите. Дано в повечето случаи.

Но не е утопия да имаш сърце и очи за пркрасното, съвършенното, което е навсякъде около нас. Не е утопия да е ,,спрял дъхът ти‘‘- поне един единствен път. Сигурна съм, че такива моменти е имало за всеки от нас. Но това е изкуство, да знаеш и цениш малките неща, които не струват много,не –те се всичко!

И тук ми изниква невероятният момент от филма,,Последният самурай‘‘. Този велик мъж, в последният си съзнателен миг успя да провълви:,, Прекрасно“- гледайки към разцъфналото вишнево дърво-точно в този момент!

Удивително, велико и...дъхът ми спря отново!

Посетители

701468
Посетители в сайта 0
Гости в сайта 2

Търсене