Четири важни причини за да останеш

Учителстването е повече от работа. То е призвание. То е непрекъснато изненадваща комбинация от изтощително тежка работа и екзалтиращи успехи. Най-добрите учители са такива не защото са много добре заплатени. Ето най-важните четири причини които правят учителя-учител:

1. Енергизиращата среда:

Не е възможно да работиш с деца и да не възприемаш тяхната емоционалност, неподправеност, чистота и непосредственост в общуването. Те ни поставят в ситуации непрекъснато, от които трябва да излезем достойно. Карат ни да се усмихваме, дори, когато нямаме много причини за това.

2. Нематериалните награди:

Не е тайна заплащането на нас учителите, но е тайна може би за мнозина, каква радост носят малките послания, картичките, несръчно по детски сътворените изненади. И всичко това само за нас. Колко ли може да струва всичко това, цялата тази любов? Има ли друго място, където в един ден, да получиш хиляди обяснения в любов, да бъдеш принцеса, приятел, да бъдеш обичан, просто обичан. Мисля, че точно това, няма цена. Защото любовта, няма цена.

3. Вдъхновяваме учениците

Всеки ден, когато се изправяме пред децата казваме думи, които могат да оставят трайно впечатление у тях. Сигурно всеки пази спомен за добър или не толкова любим учител от детската градина или в училище. За децата ние сме всичко. Може би, не си даваме сметка, колко голям е авторитета ни. Всичко, което мислим и искаме да им предадем стига до тях. И пак само от нас зависи, какво ще им завещаем? Дали ще направим от тях уверени, свободни и силни личности, които не се страхуват от предизвикателствата. Да ги научим да приемат загубата с усмивка, а победата като не гарантиран успех. Да бъдат честни и толерантни. Да бъдат хора.

Това е свещеното доверие, с което разполагаме като учители и определено е една от най-позитивните страни на учителстването.

4. Приносът към обществото

Повечето учители стават такива, защото искат да променят нещо в света около тях. Това е благородна и смела цел, която човек непрекъснато трябва да си припомня. Независимо от предизвикателствата, с които се сблъскваме . Нашата работа наистина е важна за децата, техните семейства и бъдещето. Нека даваме най-доброто на всяко дете и да го гледаме как се развива. Това е най-големият подарък за нас.

Добрият учител е този, който умее и най-скучният урок, да направи привлекателен и интересен.

Който никога не забравя, че самият той е бил дете.

Който умее да се шегува със самия себе си. Да създава такава атмосфера, че децата да се чувстват уютно и комфортно в негово присъствие.

Добрият учител е този, който се интересува от вътрешния свят на своите възпитаници. Съпричастен е с проблемите и радостите им. Умее да третира децата като равни, и в същото време те да усещат неговото безспорно присъствие авторитет.

Добрият учител е този пред който можеш да си поплачеш без да се страхуваш от иронията му, а след това да се почувстваш като прероден. 

Добрият учител е този, който иска да се развива.

Добрият учител е този, който не си гледа часовника с досада. 

Добрият учител е по човешки несъвършен. Знае и може да се извини, и в това да бъде силата и авторитета му.

Добрият учител е всичко онова, което може да се види, само в детските очи…и души. Не зная, дали има по-голямо признание от това, да те помнят, да останеш. За това споделям всичко това тук, както и едно послание, на едно от моите пораснали деца, което аз ще пазя винаги, защото няма друга тайна в нашата професия, освен любовта, която получаваме. Само за това си струва, въпреки обстоятелствата, статута ни в обществото, омаловажаването на труда ни. Но именно тези, които мислят така, нека признаят, колко пъти са се чувствали така както аз или вие, които споделяте учителската професия?

Сърцето ми е пълно, и аз съм щастлива от избора си, особено след това толкова трогателно признание:

….” Ще те пазя винаги в сърцето си, Криси…”. И аз Марти, и аз.