Господи, превърни ме в телевизор

Взаимоотношенията, съществуващи във всяко християнско семейство трябва да отразяват любов, търпение, уважение, прошка. По този повод искам да ви разкажа как веднъж, едно дете се обърна към Бога със специална молба, която повярвайте ми е актуална за много деца, в много български семейства. Защо се получава така? Забравяме ли най-важното, което имаме в живота си? Или живота ни кара да бъдем вторачени в себе си, работата, оцеляването? Най-вероятно всичко това ще бъде вярно, но колко ли може да струва едно реално, пълноценно прекарано време с детето ви?Когато казвам това, си давам сметка, че е трудно да се балансира, когато самият родител, не е в синхрон в себе си.  Когато едно семейство има проблеми, за това „плащат децата”. Всички беди на този свят, са причинени от нещастни хора. А проблемите им, от детството. Защото всичко ”започва от детската стая”. Самотата в детството, превръща порасналите вече деца в озлобени, , вечно търсещи  хора. За това си състояние те не си дават ясна сметка, компенсират себе си с всевъзможни удоволствия, които могат да си позволят, но удовлетворението  никога не идва, защото празнотата от детството струва много, не –тя е всичко. Общуването изгражда личности, самотата поражда отчаяние.

 Мисля си ,че не е необходимо много време, за да бъдем  добри родители. Важно е качеството на общуването.  Довършете започнатата приказка, поприказвайте с детето си, то има какво да ви каже. Кажете му колко много го обичате и как едва сте дочакали да се приберете в къщи.

Кажете му….или не,  първо изгасете телевизора.

"Господи, тази нощ ще те помоля за нещо много специално.. .
превърни ме в телевизор, искам да съм на мястото на телевизора.
Бих искал да живея, както телевизора в моя дом.
С други думи, искам да имам специално отредена стая, в която всички членове на семейството да се събират около мен. Искам да приемат думите ми на сериозно.
Направи така, че да бъда център на внимание, за да ме слушат всички внимателно, без да ме прекъсват и без да обсъждат.
Бих искал да съм обект на специално внимание, такова, каквото получава телевизора, когато се повреди...
И да правя компания на моя татко, когато се прибере от работа,
а моята майка, вместо да ме пренебрегва, да се обръща към мен, когато е самотна и отегчена, а братята и сестрите ми да се надпреварват, за да спечелят удоволствието да са с мен.
Нека да забавлявам цялото семейство, дори и когато не казвам нищо съществено.
Бих искал да разбера какво означава това човек да зареже всичко, за да прекара известно време близо домен.
Господи, не искам много.
Искам само да живея така, както всеки телевизор."